Определение № 4825 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4981/2023 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца “Пиел”ЕООД, чрез адвокат В. К., срещу решение № 4012 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 4629/2022 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо решение № 20005685 от 19.01.2022 г. по гр.д.№ 81380/2018 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Пиел”ЕООД срещу Б. Н. В., А. П. М., А. Ц. М., “Волтура 88” ЕООД, А. Н. С., З. Н. С., Г. К. Г., М. П. Вакарелска, К. Д. К., “Си Енд Си К. С.” EООД, А. А. М. и К. С. М. иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът е собственик на помещение за охрана с площ от 10 кв.м., находящо се във фоайето на приземния етаж на жилищна сграда в режим на етажна собственост, построена в [населено място],[жк], [улица], нанесено като обект с идентификатор ****.****.***.*.** в кадастралната карта, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците по иска А. Н. С. и З. Н. С., чрез адвокат А. И., с който се излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че с н.а. № 162/12.06.2007 г. между Г. К. Г., Т. С. Г., Т. Г. В. и С. Б. Ш., от една страна, и Л. И. В. и “Пиел” ЕООД, представлявано от П. Г. В., от друга, е сключен договор за учредяване на право на строеж на жилищна сграда в УПИ *-****, **** по плана на [населено място], местност кв. Б., целият с площ по скица от 1020 кв.м., състояща се от сутерен, приземен етаж, два жилищни етажа и ателиета, подпокривно пространство, съгласно одобрен на 10.10.2006 г. архитектурен проект, без обектите, за които учредителите са си запазили правото на строеж, срещу задължението на дружеството да построи цялата сграда за своя сметка и да предаде на учредителите на правото на строеж обектите във вид, съответен на одобрения архитектурен проект или съгласно допълнително договореното между дружеството и всеки отделен собственик. Одобреният на 10.10.2006 г. инвестиционен проект е предвиждал приземният етаж на кота 0.00 да включва входно фоайе с помещение за охрана, главно ел. табло, стълбище с асансьор и два четиристайни апартамента – ап. 1 и ап. 2. На 03. 07. 2009 г. е одобрено изменение на проекта, което не засяга помещението за охрана. На 12.10.2006 г. е издадено разрешение за строеж, а на 04.05.2010 г. е издадено разрешение за ползване № СТ-85-05-529/4.05.2010 г., в което е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа, включително и с одобрените инвестиционни проекти от 10.10.2006 г. и 03.07.2009 г. Въз основа заключението на съдебнотехническата експертиза е прието, че в одобрения на 10.10.2006 г. проект е предвидено помещение за охрана, свързано със санитарен възел, с наименование „Охрана“, имащо вход от входното преддверие на сградата. Изменението от 2009 г. касае промяна на предназначението на апартамент № 1 от жилище в амбулатория за рехабилитация, но не и промяна в частта относно помещението за охрана със санитарен възел и неговото ситуиране. В приетата по делото таблица за ценообразуване/площообразуване помещението за охрана не е отразено като самостоятелен обект с прилежащи към него идеални части от общите части на сградата, а площта му е разчетена към общите части на сградата, респ. към всеки самостоятелен обект на собственост. При извършен оглед на процесното помещение е установено, че входната врата на същото не е изпълнена в предвидения размер от 90/205 см., както и че не е изпълнен отвор за гише на охраната (портиера) към входното фоайе с размер от 100/115 см. Изпълнен е прозорец към двора. В главното електрическо табло на сградата има отделен електромер за помещение „Охрана“. При тези данни въззивният съд е приел, че процесното помещение за охрана представлява обща част на сградата по предназначение. Този статут е предвиден в одобрения инвестиционен проект и е отразен в площообразуването и (ценообразуването). Фактическата реализация на обекта е в съответствие с проекта, като помещението за охрана не представлява самостоятелен обект на собственост по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, на § 1, т. 1 ЗКИР и на § 1, т. 1 ЗУЕС, чл. 39, ал. 2 ЗС, не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, няма самостоятелно функционално предназначение и не може да се ползва самостоятелно. С построяването на сградата в груб строеж е възникнала етажна собственост, като помещението за охрана представлява обща част на сградата по предназначение, по отношение на която всеки етажен собственик притежава идеални части и има право да ползва. Няма данни впоследствие предназначението на помещението да е променено. За неоснователен е приет доводът на ищцовото дружество, че помещението е предвидено за охрана само на негови обекти, доколкото съгласно предвижданията на одобрения архитектурен проект и реализацията му, то не е прилежащо към някой от самостоятелните обекти на дружеството, придобити въз основа на учреденото и реализирано право на строеж. Обстоятелството как се ползва помещението и от кого не променя статута му на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. В изложението към касационната жалба е поставен следният въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: „Когато дадена вещ може да бъде обща за етажната собственост не по своето естество, а по своето предназначение, следва ли разпределянето на тази съсобственост да бъде извършено посредством правна сделка или е достатъчно нейното фактическо състояние, вкл. и решение на етажните собственици, за да бъде приобщена към техните имоти.“ Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 259 от 01.04.2010 г. по гр.д.№ 773/2009 г. на ВКС, І г.о. Противоречие не е налице. Цитираното решение на ВКС разглежда хипотеза, при която още преди възникване на етажната собственост чрез продажба на самостоятелни жилищни обекти, собственикът на сградата е променил предназначението на портиерското помещение в жилище и е започнал да го отдава под наем, каквато хипотеза в случая не е налице и не е обсъждана. Въззивния съд е приел, че процесното помещение представлява обща част на сградата по предназначение, като е отчел предвижданията на архитектурния проект да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици, реализацията му, включването му към общите части в ценообразуването/площообразуването, липса на твърдения и данни за промяна на предназначението му. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, и съществува практика на ВКС, от която въззивния съд не се е отклонил. В решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, II г. о. е даден отговор на въпроса по какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен в кадастралната карта, съставлява обща част в сграда в режим на етажна собственост. Прието е, че при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се преценява статутът е моментът на възникване на етажната собственост. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти, например изрично посоченото в нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС портиерско жилище, могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателят „Пиел“ ЕООД следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответниците А. Н. С. и З. Н. С. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,