Определение № 60460 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 9 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 281/2020 г. на Разградския окръжен съд е обезсилено решение № 332/05.10.2020 г. по гр. д. № 729/2020 г. на Разградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева“ против Районен съд-Силистра иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение № 443/18.12.2018 г. по гр. д. № 1419/2017 г. на РС-Силистра.

Въззивният съд е приел, че ищецът оспорва по исков ред влязъл в сила съдебен акт, постановен от РС-Силистра, като го счита за неправилен. Производството по чл.270, ал.2 ГПК не е за проверка на правилността на съдебните актове, за които се извършва инстанционен контрол. По отношение на атакуваното решение този контрол е изчерпан. По исков ред може да се установи само нищожността на съдебно решение, ако то не е в изискуемата писмена форма, не е подписано от членовете на състава на съда, постановено е от ненадлежен орган и състав, извън правораздавателната власт на съда, както и когато формираната от съда воля е неясна до степен на липса на такава.

Прието е, че макар ищецът по настоящото дело да се позовава на нищожност на решението поради неясна воля на съда, всъщност тя му е ясна, но той не е съгласен с нея.

Прието е, че искът е насочен срещу ненадлежна страна – РС-Силистра, който е постановил атакувания акт, но не е обвързан от него. Насрещната страна по гр. д. № 1419/2017 г. е [община], която е надлежен ответник в производството по чл.270, ал.2 ГПК. Наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, както за предявяването на иска, така и за разглеждането му по същество. Насочването на исковата претенция срещу ненадлежна страна обуславя процесуална недопустимост на исковия процес. Първоинстанционният съд не е прекратил производството по делото, а е разгледал иска по същество. Произнасянето по недопустим иск прави постановеното съдебно решение недопустимо, затова то следва да бъде обезсилено, а делото да бъде прекратено на основание чл.270, ал.3 ГПК.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. К., осъществяваща дейност като ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева“.

Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че искът по чл.270, ал.2 ГПК е предявен срещу ненадлежна страна. Окръжният съд поставил знак на равенство между процесуалната и материалната легитимация. Позовава се на определение № 408/15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4633/2014 г. на ВКС, II-ро г.о., в което се прави разграничение между двете понятия. Счита, че страна по правоотношението, породено от нищожното съдебно решение на РС-Силистра, е съдът, а не общината. Счита, че има правен интерес да обвърже със сила на пресъдено нещо конкретния правораздавателен орган, който е постановил нищожното решение.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Предопределят ли изложените в исковата молба твърдения на ищеца неговата процесуална легитимация, както и тази на ответника;

2. Законосъобразна ли е преценката на съда за допустимост на предявения иск, когато при тази преценка правораздавателният орган борави с юридическите основания за основателност на търсената защита.

Районен съд Силистра не взема отношение по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по неоценяем иск, което е в обхвата на касационния контрол.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос: Няма колебание в практиката на ВКС, че процесуалната легитимация на ищеца и ответника се определя от твърденията в исковата молба. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателката определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4633/2014 г., II г. о., в което се приема, че процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната легитимация, която предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение; че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение и когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато е преценявал кой е надлежният ответник по предявения иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС, а е приложил принципното разбиране за надлежна процесуална легитимация към конкретния иск, с който е бил сезиран. Искът по чл.270, ал.2 ГПК цели отпадане на силата на пресъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл.298, ал.3 ГПК – наследниците и частните правоприемници на страните. Именно затова легитимирани страни по иска с правно основание 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение са именно страните по това решение и техните универсални и частни правоприемници, а не съдът, който е постановил решението. Не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване по първия въпрос, а обратно – въззивното решение е в пълно съответствие с принципното разбиране, изложено от ВКС в посоченото определение, както и с практиката на ВКС, изразена в определение № 201 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2018 г., I-во т. о., Определение № 489 от 14.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3604/2019 г., III-то г. о. и др.

Вторият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът не съответства на данните по делото. Когато е разсъждавал за пасивната легитимация на ответника по предявения иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК въззивният съд не е смесил процесуалната и материалната легитимация, напротив, приложил е стриктно разбирането кой е надлежен ответник по предявения иск. Изложените в мотивите на съдебния акт разсъждения за неоснователност на предявения иск не са свързани с решаващия извод, че в случая не е налице пасивна процесуална легитимация и затова предявеният иск е недопустим. Затова и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,