Определение № 374 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1053/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. А. и В. С. А. от [населено място] против решение №48 от 09.01.2017г. по гр.д.4609/16г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – „З к О. – клон Б”К., [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №158/17.07.2017г. на основание чл.292 ГПК производството по делото е било спряно до постановяване на решение по т.д. № 1/16г. от ТРОСНГТК. С оглед обстоятелството, че такова е постановено, производството следва да бъде възобновено. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. С решението, предмет на обжалване,състав на Софийски апелативен съд е отменил постановеното от Софийски градски съд решение, в частта му, с която е осъден застрахователят / настоящ ответник по касация/ за заплати на Т. А. разликата над 80000лв. до присъдените от 120000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от смъртта на сина му при ПТП на 31.08.2012г., както и в частта, с която същият е осъден да заплати на В. А. сумата от 80000лв. – обезщетение за вреди от същото ПТП и по същество исковете в тези части са отхвърлени.В останалата част, решението на първостепенния съд е потвърдено. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по отношение на бащата на пострадали – Т. А., присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде съобразено със съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че същият в нарушение на правилата за движение е навлязъл косо на пътното платно. Съпричиняването е определено в размер на 1/3 с оглед обоснования по-голям принос на водача на МПС. По отношение на В. А., въпреки установеното по спора и отчетено от въззивният съд, че между нея и починалото лице са съществували близки отношения, сходни между биологична майка и детето й, е прието, че не било установено тя да е имала намерение за осиновяване, респ. тази възможност да е била преклудирана от навършване пълнолетие на детето, поради което същата не попада в кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. А.. Касаторите, по отношение частта на решението, с която е отхвърлен предявения иск по чл.226 КЗ /отм./ от В. А., в изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК са поставили два въпроса, свързани с нейната активна материалноправна легитимация, а именно – „ Необходимо ли е при преценка за наличието на материалноправна легитимация на ищци в хипотезата на отглеждащ правоимащ от смъртта на починал при непозволено увреждане отглеждан, но неосиновен, да се следи служебно за наличие на конкретни предпоставки на същата- като наличие намерение за осиновяване и възможност същото да бъде осъществено, с оглед възрастта на пострадалия?” и „ При определяне на кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт причинена при непозволено увреждане, следва ли съдът да изхожда преди всичко от установяване на съответната връзка между починалия и търсещия обезщетение по законов ред- съществуваща биологична при установен произход, съответно чрез осиновяване, или следва да се изследват съществувалите фактически отношения между лицата, очертаващи духовната връзка между същите и създаващи отношения като между близки кръвни роднини – така на родител и дете”. Разгледаният от страната втори въпрос, касаещ активната материалноправна легитимация на А. е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и фактически съдържа и обобщава първият поставен въпрос, с оглед приетото от съда, за това, че отглеждалата като майка пострадалият при ПТП, не е сред правоимащите при обезщетяване на настъпилите неимуществени вреди. С постановеното на 21.06.2018г. ТР ОСГНТК на ВКС на РБ №1/16г. е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/61г. и ППВС № 5/69т. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като обезщетение се присъжда при доказани близки отношения с починалия. С оглед така приетото е налице противоречие при разрешаване от въззивният съд на поставения релевантен въпрос, поради което по този въпрос, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./, предявен от В. А., следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите, в частта, с която е намалено обезщетението на Т. А., поради прието от съда съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат са поставили въпросите- „ Намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, предполага ли доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване” 2 / „ Дори пострадалия да е нарушил правилата за движение по пътищата в конкретния случай, следва ли да се приеме същото съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, при положение, че не е имал възможност да избегне или предотврати произшествието.” и 3 „ Виновно поведение на пострадалият може ли да бъде отчетено на самостоятелно основание като съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД без да бъде изследвана причинно следствената връзка на същото виновно поведение с настъпилия вредоносен резултат.” Вторият поставен въпрос е фактически, а не правен, поради което въвеждането му не обосновава извод за наличие на общо основание. Другите два въпроса могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като относими общо към предпоставките за установяване и отчитане на приноса на пострадалото лице за реализиране на настъпилите вреди, въпреки че съдът е изложил макар и лаконични мотиви, с които е разгледал именно действията на починалия А. А. и от тези негови действия именно е изведено и наличие предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД. Но дори и да се приеме, че е налице общо основание, прегледа на развитите съображения по допълнителния критерий и сочената практика на ВКС налагат извод, че постановения съдебен акт е в съответствие, а не в противоречие с нея. Доводите на страната в тази насока съдържат оплакване за неправилност на решението в обсъжданата част, а не извеждат относимо към поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. О ще с ППВС №17/63/ е въведено общо изискване за приложение на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а именно - наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат и това разбиране е развито и застъпено в цитираната от касаторите практика на ВКС. В случая, както бе отбелязано, в съответствие с тази практика съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретни нарушения на правилата за движение от пострадалия, изразено чрез неговите действия – навлизане косо на пътното платно и непропускане движещия се автомобил при добра видимост т.е. при липса на усилия за предотвратяване на ПТП, като тези действия са съпоставени с действията и нарушението, осъществено от водача на движещия се автомобил. Или, съдът е разгледал установите факти в съответствие с разясненията дадени с ППВС 17/63 и практиката на ВКС, изброена от страната. Правилността на тези изводи, подробно интерпретирана от касаторите, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет и поради това не обосновава довод за допускане на касационно обжалване. Следователно, по така поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което в тази част решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението в разгледаната част, с която е отхвърлен иска на В. А. следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът А. е освободена от заплащането на държавна такса. В останалата обжалвана част решението, както вече бе мотивирано не следва да бъде допуснато до касационо обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение