Определение № 427 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез пълномощник адв. Л. А. А.- САК срещу решение № 260257/26.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 284/2021 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение №260011 от 08.02.2021. по гр.дело 529/2019 г. на Сливнишки районен съд и е отменено решение №260011 от 08.02.2021. по гр.дело 529/2019 г. на Сливнишки районен съд и е постановено следното: малолетното дете на страните И. И. С. да живее при баща си И. В. С., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето; определен е режим на лични отношения между детето и майката (касатор); последната е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето; в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните шест въпроса: 1) интересите на детето в производството по иск по чл. 59, ал. 9 от СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права; 2) относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК и неспазването му от съда 3) от значение ли е при постановяване на решението по чл. 127, ал. 2 СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за децата си; 4) за задължението на съда при разрешаване на спор за родителски права служебно да назначи съдебно-психологическа експертиза, при наличие на данни за родителско отчуждение; 5) за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност, както и да обсъди всички доводи на страните, да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относнми към правния спор. Поддържа, че изведените правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка сочи ППВС № 1/12.11.1974 г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът И. В. С., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след фактическата раздяла между страните през м. август 2019 год. бащата и детето се установили в [населено място], като за детето се грижил преимуществено бащата - лично и с помощта на неговите баща и сестра. Според показанията на свидетелите и представения по делото социален доклад, бащата полагал много добри грижи за детето и същото се чувства добре – весело, нахранено, добре облечено и обгрижвано. Според съда бащата разполагал с по-добри битови условия – към момента на изготвяне на социалния доклад детето живеело в жилище в [населено място]. Ответникът разполагал и със собствена къща в с. Г., в която семейството е живяло и също имало всички условия за отглеждане на дете. Майката живеела в [населено място], в жилището на своите родители, където условията на живот съдът преценил за неприемливи, с оглед установеното от свидетелските показания, и това създавало опасност от зарази и застрашава здравето на детето. Въззивният съд е приел също, че една евентуална промяна в мястото на живот и отглеждане на детето би се отразило негативно на неговата психика, тъй като същото вече в продължение на две години /от 3-годишна възраст/ живеело преимуществено с бащата, включително по силата на определените от съда на 02.04.2020 г. за определяне на привременни мерки. Решението е постановено, без да са изслушани родителите по делото. Социалният доклад от 23.04.2020 г., представен по делото визира условията, в дома, в който бащата е живял, докато е бил на квартира в [населено място]. По делото, видно от събраните доказателства, обаче бащата и детето трайно са се установили да живеят в [населено място] /където въззивният съд е определил и местоживеенето на детето/, но социалният доклад не съдържа данни относно условията за живеене на малолетното дете в това жилище/, които условия не са установени по делото и при обсъждането на останалите доказателства в мотивите към обжалваното въззивно решение. След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния уточнен и конкретизиран от съда правен въпрос, а именно: интересите на детето в производството по иск по чл.127, ал. 2 от СК, налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото, тъй като противоречи на приетото в решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, и по процесуалния въпрос по приложението на чл. 59, ал. 6, изр. 1 от СК, уточнен и конкретизиран от съда, а именно – длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК, тъй като противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че четвъртия въпрос в изложението на касатора представлява оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното решение, по които съдът ще се произнесе с решението по делото, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани. Необходимост и основание за допускане на касационното обжалване по останалите правни въпроси- трети и пети, формулирани от жалбоподателката, не е налице. Обсъдените по-горе процесуалноправни въпроси, по който се допуска касационното обжалване, са свързан със събирането на необходими доказателства по делото, а всички останали въпроси са свързани с дейността на съда, която е последваща и обусловена от събирането на доказателствата – обсъждането и преценката на вече събраните доказателства и на установяващите се от тях правнорелевантни факти, и приложението на материалния закон. Поради това, останалите правни въпроси в случая не са от значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, поради което и не съставляват основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 235 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение