Определение № 747 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3185/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано e по касационната жалба с вх. № 2497/17.ІV.2015 г. на търговищкото [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик против онази част от решение № 45 на Варненския апелативен съд, ТК, от 23.ІІ.2015 г., постановено по т. д. № 715/2014 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 41/30.V.2014 г. на ОС-Търговище досежно отхвърлянето на предявения от Б. М. В., в качеството му на бивш синдик на търговищкото [фирма] (в Н.), иск с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 649 ТЗ, предявен срещу ответната [фирма]-София с предмет обявяване на относителната недействителност по отношение на останалите кредитори на масата на несъстоятелността на д-вото настоящ касатор на следните сделки: а. / Договор за встъпване в дълг с № 050-36/3.VІ.2009 г., с който [фирма] е встъпило в задължения на притежаваното от своя мажоритарен съдружник [фирма] към бившата [фирма]-София по сключените между тях Договор за кредит № 030-44/27.ІІІ.2008 г., Анекс № 1/19.ІІ.2009 г. и Анекс № 2/2.VІ.2009 г.; б. / Договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 4.VІ.2009 г. на нотариус с рег. № 429 върху описаните в акта недвижими имоти в полза на същата кредитна институция за обезпечаване в размер до 1 000 000 евро на всички задължения на третото лице [фирма] към бившата [фирма]-София по горепосочения договор за кредит и двата анекса към него. Оплакванията на търговеца настоящ касатор, представляван от своя синдик, са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени предявените от синдика на [фирма] (в Н.) искове, вкл. ведно с присъждане на направените по делото разноски. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговищкото „Н. Стил” (в Н.), представлявано от своя синдик, обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от решението си въззивният съд се е произнесъл по следните два „материалноправни” въпроса: 1./ „Налице ли е правен интерес за масата на несъстоятелността от воденето на иск за обявяване недействителността по отношение на кредиторите й на изходящ от длъжника авал по запис на заповед, ако в производството по несъстоятелност не е предявено вземане въз основа на авала, а и са изтекли сроковете за предявяване на вземането въз основа на този авал?”; 2./ „Налице ли е правен интерес за водене на такъв иск в случай, че авалът обезпечава изпълнението на длъжника по каузалното правоотношение – договор за встъпване в дълг, и е предприета защита на вземането по каузалното правоотношение?” Липсват посочени от синдика и приложени към изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК влезли в сила решения на ВКС, както и такива на по-ниски по степен съдилища от страната, с които да подкрепя тезата му за допустимост на касационното обжалване в хипотезите по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение атакуваната част от въззивното решение по съществото на спора, въведен с исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 649, ал. 5 ТЗ. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от търговеца негова част, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 164 961 лв. (сто шестдесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и един лева): „изчислено на база на цената на иска при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 7,ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на търговищкото [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез неговия синдик, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: На подалия касационната жалба синдик на [фирма] (в Н.) препис от постановеното на 23.ІІ.2015 г. решение е бил връчен на датата 16 март 2016 г., докато постъпването на тази жалба в канцеларията на ТК на Варненския апелативен съд, извършено по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, е било регистрирано на датата 15 април 2015 г. – видно от клеймото върху приложения по делото пощенски плик /л. 42/. Следователно не могат да са предмет на настоящата касационна жалба (с вх. № 2497/17.ІV.2015 г.) онези две, имащи характера на определения, части от същото решение, с които е било частично прекратено въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, а също и досежно потвърждаването на първоинстанц;ионното решение на ОС-Търговище „в прекратителната част на последното”. Изрично за тези части апелативната инстанция е указала във финалната част от диспозитива на решението си, че те подлежат на атакуване с частна касационна жалба и съответно – с частна жалба, „в едноседмичен срок от съобщението” За синдика, подал настоящата касационна жалба на търговищкото [фирма] (в несъстоятелност), този срок ще следва да се счцита изтекъл още на датата 23.ІІІ.2015 г. – присъствен ден /понеделник/. В тази връзка се констатира, че релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба два въпроса имат процесуално, а не материалноправно естество. Те обаче изцяло се отнасят до визираните по-горе части на решението, отнасящи сеп до прекратяване на първоинстанционното и съответно – на въззивното производство. Съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определения, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. От друга страна, съобразно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Ето защо безпредметно би било обсъждането налице ли е в процесния случай дори и само предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като не се установява главното основание за допустимост на касационния контрол по този законов текст. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение