Определение № 131 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1961/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Р. И. срещу определение № 739 от 05.10.2023г. по к.т.д. № 1516/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба вх. № 4448/08.07.2023г. по описа на регистратурата на ОС – Сливен срещу решение № 156/03.07.2023г. по гр.д. 175/2023г. по описа на ОС – Сливен, и е прекратено производството по образуваното по нея касационно дело. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че предявеният от него иск е неоценяем, а цитираната от състава на ВКС с обжалвания съдебен акт разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК е неотносима към спора. По тези доводи моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата, [община], в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Съобразно очертания с исковата молба от ищеца Ж. И. предмет на делото първоинстанционният съд е сезиран с иск за прогласяване нищожност на договор за отдаване под наем на земеделска земя № 332 от 21.06.2022г., сключен между [община] и „Ж. агро“ ЕООД, в частта му, с която са предоставени за ползване пасища, представляващи: ПИ № 000097, местност „Бозалъка", представляващ пасище, мера IV категория, с площ 23,039 дка, в землището на [населено място] /ПИ № 30171.97.97 по КККР/; ПИ № 000750, в местността „Кунчови могили", представляващ пасище, мера IV категория, с площ 28,542 дка, в землището на [населено място] /ПИ № 30171.97.750 по КККР/; и ПИ № 000810 в местността „Кунчови могили", представляващ пасище, мера IV категория, с площ 77,772 дка, в землището на [населено място]/ПИ № 30171.41.810 по КККР/. Предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по предявен иск за съществуване на договор за наем цената на иска е договореният наем за една година. С предявения от ищеца Ж. И. иск се цели установяване нищожността / несъществуването на процесния договор за наем по отношение на гореочертаните три недвижими имота, поради което цената на сезиралия съда иск е в размер на договорения с оспорения като нищожен договор наем за една година за процесните имоти, или за ПИ № 000097 - 230,37 лв., за ПИ № 000750 – 285,39 лв., и за ПИ № 000810 - 777,64 лв. Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. В конкретния случай цената на сезиралия съда иск е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима, както правилно е приел съдът с обжалвания съдебен акт. Единственият поддържан с частната жалба довод от жалбоподателя, че нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е неотносима при предявен иск за нищожност на договор за наем, е необоснован и противоречи, както на ясната законова разпоредба, така и на практиката на ВКС по приложението ѝ, като например по определение № 180 от 01.06.2020г. по ч.т.д. 707/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 220 от 26.03.2012г. по ч.т.д. 148/2012г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 3909 от 05.12.2023г. по ч.гр.д. 4709/2023г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, определение № 608 от 22.07.2021г. по ч.гр.д. 2723/2021г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 22 от 16.01.2020г. по ч.гр.д. 95/2020г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО. По горните мотиви на съда обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата. Не прави искане за присъждане на разноски, нито доказва извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение