Определение № 11878 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2024 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. АПК и е образувано по частна касационна жалба на Централната избирателна комисия (ЦИК) против решение № 11561/11.07.2024г., постановено по адм. дело № 5804/2024г. по описа на Административен съд София-град, в частта за присъдените разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост, като се твърди, че присъдения размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Иска се отмяната на обжалваната част от решението и постановяване на друго, с което да се присъди по-нисък размер на разноските. Ответната страна ПП "Български съюз за директна демокрация" оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за недопустима, по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд се обжалва само в частта, с която ЦИК е осъдена да заплати на ПП "Български съюз за директна демокрация" сумата от 4100лв-разноски за адвокатско възнаграждение. В ГПК и АПК не е предвидена процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските (арг. чл. 229, ал.1 АПК). С оглед заявеното искане, тази жалба има характер на искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил решението. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на процесуалния ред за изменението му от съда, постановил съдебния акт-чл. 248, ал.3 вр. ал.1 ГПК и чл. 144 АПК. Той в случая не е осъществен, поради което жалбата следва да се изпрати по подсъдност на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248, ал.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,