Определение № 1469 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 661/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби на ищеца, „Кид 2228“ ЕООД, срещу решение № 155 от 14.03.2025 г. по т. д. № 679/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд и допълнително решение № 573 от 17.11.2025 г. по т. д. № 679/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с които след отмяна на решение № 260333 от 31.05.2024 г. по т. д. № 8825/2019 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част, с която „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъден на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД да заплати на „КИД 2228“ ЕООД сумата 985 069,24 лева, представляваща обезщетение за доставена 12 747.595 MWh електрическа енергия в периода 01.07.2014 г. - 24.11.2014 г. при липса на законово или договорно задължение за приемане на доставената от ВЕЦ „Жребчево“ електрическа енергия от ответника, довело до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника със същата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „КИД 2228“ ЕООД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за присъждане на сумата 985 069,24 лева, представляваща обезщетение за доставена 12 747.595 MWh електрическа енергия в периода 01.07.2014 г. - 24.11.2014 г. при липса на законово или договорно задължение за приемане на доставената от ВЕЦ „Жребчево“ електрическа енергия от ответника, довело до обедняване на ищеца и обогатяване на ответника със същата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 59 ЗЗД от „КИД 2228“ ЕООД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за присъждане на сумата 985 069,24 лева, представляваща паричната равностойност на произведената електрическа енергия от 12 747.595 MWh в периода 01.07.2014 г. - 24.11.2014 г. от ВЕЦ „Жребчево“, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваните решения са неправилни поради постановяването им в нарушение на материалния и процесуалния закон и с оглед тяхната необоснованост. Оспорва като противен на закона основния решаващ извод на въззивния съд, че страните през процесния период са обвързани от договор за участие в балансираща група с координатор „Национална електрическа компания“ ЕАД и следва да уредят отношенията си на това договорно основание, а не по правилата на неоснователното обогатяване. Счита, че този правен извод е противен на разпоредбите на чл. 56, ал. 6, т. 1, вр. чл. 62, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия в редакцията към процесния период, съобразно които в специалната балансираща група на „Национална електрическа компания“ ЕАД участват само производители, чиято електрическа енергия „Национална електрическа компания“ ЕАД е длъжен да изкупува. Изтъква, че липсва спор по делото, че след 01.07.2014 г. и през целия процесен период „Национална електрическа компания“ ЕАД няма задължение и не е изкупувал произведената от ВЕЦ „Жребчево“ електрическа енергия. Намира, че от така установените по делото факти и законова уредба следват два възможни извода: 1) че сключеният договор за участие в специална балансираща група е нищожен като противоречащ на закона - законът забранява ВЕЦ „Жребчево“ да участва в балансираща група на „Национална електрическа компания“ ЕАД, или поради невъзможния му предмет - невъзможността е правна и следва от законовата забрана, или 2) че договорът е прекратен по право на основание чл. 89 ЗЗД поради последваща правна невъзможност за изпълнението му, но при всички случаи договорът не е обвързвал страните през процесния период. Поддържа, че решенията са постановени и при нарушение на законовите задължения на въззивния съд да обсъди доводите на страните, доколкото липсват мотиви относно основното твърдение на ищеца за прекратяване на договора за участие в балансираща група по силата на закона – чл. 89 ЗЗД, а вместо това съдът е обсъждал уговорените в чл. 20 от договора основания за прекратяването му от страните. Намира, че въззивният съд е нарушил и процесуалното правило на чл. 154 ГПК, като е вменил на ищеца доказателствената тежест за факти, които не са твърдени от него – че е преминал в друга балансираща група съгласно чл. 20, т. 2 от договора за участие в балансираща група. Допълва, че дори да се приеме, че договорът за участие в балансираща група не е нищожен или прекратен, то последният не урежда отношения по покупко-продажба на електрическа енергия, поради което и същият не може да бъде основание, на което да се уредят отношенията между страните по повод на произведената от ВЕЦ „Жребчево“ електрическа енергия, защото излизат извън предмета му. Касаторът излага и оплаквания за очевидна необоснованост на обжалваните решения, доколкото претенциите му са счетени за неоснователни при безспорно установените по делото факти за произведена електрическа енергия, излязла от патримониума на праводателя му, която ответникът без основание е отчел като небаланс/излишък на ВЕЦ „Жребчево“, с който е намалил собствените си небаланси към „ЕСО“ ЕАД - спестило е разходи в размер на сумата 1 085 755,97 лв., респективно неоснователно се е обогатил с последната. По тези доводи моли обжалваните решения да бъдат отменени и претенцията му да бъде уважена. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

В изложенията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли въззивните решения да бъдат допуснати до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Прекратяването на договора за продажба на ел. енергия между производител и „Национална електрическа компания“ ЕАД предвид отпадане на нормативно установено задължение за „Национална електрическа компания“ ЕАД да изкупува произведената от този производител ел. енергия съставлява ли последваща правна невъзможност по смисъла на чл. 89 ЗЗД за изпълнението на договор за участие в специализирана балансираща група № 14БГ-3123016/25.02.2014 г. с координатор – обществения доставчик „Национална електрическа компания“ ЕАД? Прекратен ли е по право (чл. 89 ЗЗД) договорът за участие в специализирана балансираща група № 14БГ-3123016/25.02.2014 г. с координатор – обществения доставчик „Национална електрическа компания“ ЕАД, спрямо производител, чиято енергия „Национална електрическа компания“ ЕАД вече не е длъжен да изкупува?

2. Длъжен ли е съдът при преценка на действителността на договора за участие в специална балансираща група да съобрази не само уговорените от страните основания за прекратяване в чл. 20 от договора, но и основанията, предвидени в закона?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си защо приема, че договорът за участие в специална балансираща група обвързва страните след прекратяване на договора за изкупуване на ел. енергия? В частност длъжен ли е съдът да обсъди не само защитната теза на ответника, но и защитната теза на ищеца, че договорът за участие в балансираща група е прекратен (развален) по право с прекратяването на договора за изкупуване на електрическа енергия?

Моли постановеното допълнително решение № 573 от 17.11.2025 г. по т. д. № 679/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по следния въпрос: Налице ли е обедняване на ищеца със стойността на произведена от негова централа ел. енергия, ако номинираните производствени граници са коригирани от „Национална електрическа компания“ ЕАД със стойност 0, респективно: налице ли е обогатяване на „Национална електрическа компания“ ЕАД със стойността на тези небаланси от коригирания график, използвани за сетълмент в рамките на специализираната балансираща група с координатор „Национална електрическа компания“ ЕАД, ако в процесния период в групата е имало недостиг?

Поддържа, че въззивните решения са очевидно неправилни, с което обосновава искането си да бъдат допуснати до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, „Национална електрическа компания“ ЕАД, оспорва касационните жалби като неоснователни. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваните решения до касация. Излага доводи за правилност на решенията. Подчертава, че от 01.06.2014 г. стартира действието си балансиращ пазар на електроенергия за всички производители, уреден със ЗЕ и ПТЕЕ, съобразно който електроенергията се произвежда и продава по предварително подадени графици, като отклоненията от тях (недостиг или излишък) се санкционират. Изтъква, че всеки производител следва да отговаря за произведените от него небаланси или като член на балансираща група, или като самостоятелен участник. Сочи, че макар действието на договора за изкупуване на ел. енергия от ВЕЦ „Жребчево“ да е прекратено, последният производител е продължил да подава произвежданата от него ел. енергия, без да е преминал в друга балансираща група, поради което и подаваната енергия е балансирана по продължилия действието си договор за балансираща група. Акцентира на самите твърдения на ищеца, че претенциите му се основават именно на осъщественото балансиране на произвежданата от него енергия от ответника, както и че ако ищецът бе преминал към друга група, или бе поел сам отговорност за балансиране на произвежданата от него енергия, не би се стигнало до балансирането й от „Национална електрическа компания“ ЕАД. Подчертава, че съгласно договора за участие в балансираща група координаторът „Национална електрическа компания“ ЕАД само изчислява и разпределя небалансите между отделните участници в групата, няма задължение да изкупи енергията на ищеца, нито е утвърждавал графиците на ищеца, поради което не може да бъде прието, че се е обогатил с разпределените излишъци. Допълва и че създаването на излишък от един участник в група, не винаги е положително за групата, защото може да доведе до ограничаване на производството на друг участник. Оспорва доводите на касатора за доказано по делото обогатяване на ответника, като сочи, че изчисленията по приетата СЕ, макар и да е възможно да са математически верни, не държат сметка за сложните отношения в специалната балансираща група и съставянето на месечния сетълмент въз основа на подаваните графици от участниците в групата, като промяната на всеки елемент ще доведе до промяна на крайния резултат, а без да е участник в балансиращата група, ищецът губи всяко основание да се позовава на постигнатите стойности от цялата група за процесния период. Позовава се на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение между страните по частичен иск за същия период по т. д. 1997/2015 г. по описа на СГС, разгледан на договорно основание, и на влязло в сила решение по т. д. 3238/2017 г., с което е уважена претенция на ответника като координатор на балансираща група за небаланси за излишък за м. 11.2014 г. Заключава, че за участник в балансираща група, съобразно действащата нормативна уредба, не могат да възникнат вземания срещу координатора на групата. Оспорва по делото да се доказва и твърдяното правоприемство по договор за покупко-продажба, сключен при условията и по реда на ЗОЗ между „УниКредит Булбанк“ АД и „КИД 2228“ ЕООД на 26.11.2014 г., по отношение на претендираните процесни вземания с доводи, че такива не са описани в приложенията към договора, а посочените там са за цена на доставена в преносната мрежа електрическа енергия. По тези доводи моли обжалваните решения да не бъдат допуснати до касационно обжалване, а ако бъдат допуснати, да бъдат оставени в сила като правилни. Претендира присъждането на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение № 155 от 14.03.2025 г., въззивният съд e намерил, че по делото се установява следната фактическа обстановка: с договор за продажба на електрическа енергия № ЕП-016/ 12.01.2009 г., сключен на основание чл. 91 и чл. 92 от Закона за енергетиката и чл. 17, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата „Национална електрическа компания“ ЕАД, в качеството на обществен доставчик, се е задължил да изкупува от производителя „Ню - Ко Загора“ ЕООД електрическата енергия, произведена от ВЕЦ „Жребчево“; с писмо вх. № 26-05-2021/ 25.06.2014 г. „Ню - Ко Загора“ ЕООД е направил изявление за прекратяване на договора поради продажбата на ВЕЦ „Жребчево“ от заложния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД; с писмо с изх. № 91-ТИД -73/ 9.07.2014 г. „Национална електрическа компания“ ЕАД е заявил, че приема предложението и счита договора за прекратен от 01.07.2014 г.; с договор за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство № 14БГ-3123016/25.02.2014 г. са били уредени взаимоотношенията между „Национална електрическа компания“ ЕАД, като координатор, и „Ню - Ко Загора“ ЕООД, като участник, в специалната балансираща група; с договор за покупко-продажба по реда на ЗОЗ от 26.11.2014 г. продавачът „УниКредит Булбанк“ АД, пристъпил към изпълнение заложен кредитор, учредил особен залог върху търговското предприятие на „Ню - Ко Загора“ ЕООД, е прехвърлил на купувача „КИД 2228“ ЕООД активи на длъжника, между които вземания на последния към „Национална електрическа компания“ ЕАД, произтичащи от седем фактури за продажба на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ „Жребчево“ в периода от м. май до м. ноември 2014 г.; с уведомително писмо с изх. № 17-20-15/17.12.2014 г. ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД е уведомен за прехвърлянето на вземането.

Счел е, че предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 57, ал.2, пр. 1, вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД, като фактическите твърдения в исковата молба очертават предмета на спора - връщането на действителната парична равностойност на получена при начална липса на основание електрическа енергия - движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, която е била отчуждена от ответника. Намерил е, че претендираното вземане е придобито от ищеца по силата на възмездна сделка, поради което на изследване подлежи въпроса дали то е съществувало в патримониума на предишния кредитор към деня на прехвърлянето - чл. 100, ал. 1 ЗЗД.

Подчертал е, че страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че праводателят „Ню - Ко Загора“ ЕООД е притежавал лицензия № Л-224-01/29.03.2007 г. за извършване на дейността „производство на електрическа енергия“, която е била прекратена с решение № Л- 428/03.11.2014 г. на ДКЕВР; че произвежданата от собствената му ВЕЦ „Жребчево“ електрическа енергия е била изкупувана от ответника по силата на договор за продажба от 12.01.2009 г., чието действие било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.07.2014 г.; че производителят на енергия е бил участник в специалната балансираща група с координатор обществения доставчик по силата на договор от 25.02.2014 г.

Намерил е, че последното обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на спора, доколкото защитната теза на ответника е основана на твърдението, че електрическата енергия, е била доставяна в исковия период от 01.07.2014 г. до 24.11.2014 г. във връзка с участието на производителя в неговата балансираща група. Посочил е, че съобразно дефиницията в чл. 19 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.), предмет на договорите за участие в балансираща група са условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група между отделните членове на балансиращата група. Подчертал е, че понятието пазар на балансираща енергия е въведено във връзка с промените в законодателството, предприети в изпълнение на изискванията на така наречения Трети енергиен либерализационен пакет, отнасящ се до търговията с електроенергия и природен газ в страните от Европейския съюз, чиито основни клаузи включват отделяне на производството, търговията и преноса на газ и електроенергия по собственост или при различни независими оператори, ограничаване на достъпа на енергийните компании от страни извън Европейския съюз до преносните мрежи на страните от Европейския съюз чрез определени изисквания и др. Приел е, че изискванията в законодателството на Съюза са транспонирани с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), като в съответствие с процеса на либерализация вътрешният електроенергиен пазар е изграден върху модела на двустранни договори и балансиращ пазар, в който потребителите се стремят да сключват договори с графици за доставка на количества енергия, максимално близки до очакваното им потребление, а производителите трябва да произведат тези договорени според графиците количества. Посочил е, че когато се появи несъответствие между заявените количества енергия и фактическото потребление или производство в електроенергийната система, се включва пазарът на балансираща енергия, на който се уреждат небалансите - разликите между предварително заявените и реално потребените/произведени количества. Изтъкнал е, че самостоятелните участници на пазара имат ползи от обединяването си в балансиращи групи, заради възможността да намалят разходите си за небаланси, а при съществуващите силно санкциониращи административно определяни цени на балансиращия пазар за недостиг и излишък ползите от такова обединяване са още по-убедителни. Намерил е, че когато участниците в балансиращата група са повече, се създават условия за групов ефект на балансиране - недостигът или излишъкът на електроенергия при отделните участници взаимно се балансират в рамките на групата и това намалява общия измерен небаланс на групата. Посочил е, че всяка балансираща група има свой координатор, който поема отговорността за балансиране и финансовите разходи по администриране на заявките към „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като членовете на балансиращата група уреждат директно с координатора разходите за своите небаланси, съответно разходите се разпределят според точността на прогнозата за всеки участник.

Позовал се на първоначалната редакция на нормата на чл. 62, ал. 2 ПТЕЕ, регламентираща задължение за търговските участници, регистрирани на пазара преди влизане в сила на тези правила, в рамките на 30 календарни дни от влизането им в сила да прехвърлят отговорността за балансиране на своите обекти на координатор на балансираща група. Намерил е, че със сключването на договора от 25.02.2014 г. производителят на електрическа енергия е изпълнил това задължение. Приел е, че договорът е обвързвал страните с поетите от тях задължения и в исковия период, защото е бил сключен като безсрочен, а условията за прекратяването му са изброени в чл. 20. Посочил е, че действието му не е било прекратено в първата от предвидените хипотези - по взаимно съгласие на страните. Счел е, че обратно на твърденията на ищеца, той не е бил прекратен и във втората от уговорените хипотези - едностранно от страна на участника с 30 - дневно предизвестие при преминаването му в друга балансираща група, съгласно реда и условията на ПТЕЕ за смяна на координатор на балансираща група. Подчертал е, че на отправеното с писмо вх. № 26-05-22/ 25.06.2014 г. от участника в балансиращата група предложение за прекратяване на договора, считано от 01.07.2014 г., с писмо изх. № 26-05-75/09.07.2014 г. ответникът е отговорил, че не е спазен срокът на 30 - дневно предизвестие съгласно чл. 20 от договора (т. І, л. 337). Добавил е, че не може да се приеме, че договорът е преустановил действието си и с факта на изтичането на споменатия срок - на 26.07.2014 г., тъй като по делото няма данни да се е осъществила втората предпоставка в чл. 20, т. 2 - преминаването на участника в друга балансираща група. Отчел е, че ищецът нито твърди, нито е ангажирал доказателства след изтичането на срока на предизвестието да е поел сам отговорността за небалансите на своя обект, съгласно изискването в чл. 57, ал. 1 от Правилата. Изтъкнал е, че нормативната уредба не допуска възможност за избягване на отговорността на търговския участник за реализираните от него небаланси- той е задължен или да я прехвърли на лицензирано дружество по ал. 1 чрез договор, регламентиран в чл. 11, т. 9 от Правилата (чл. 57, ал. 2), или да я поеме сам за времето, през което не я е прехвърлил на координатор на балансираща група (чл. 57, ал. 1, т. 2). Позовал се е на правилото на чл. 154 ГПК, че тежестта за доказване на наличието на втората предпоставка в чл. 20, т. 2 от договора е на ищеца, като доказателства в тази насока не са представени. Намерил е, че обратното се установява по категоричен начин от изявлението в писмо с изх. № ЕСО-1786/28.02.2020 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с което е удостоверено, че „Ню - Ко Загора“ ЕООД е участвало с небалансите си през всеки календарен месец от процесния период (юли, август, септември, октомври и ноември 2014 г.) в специалната балансираща група на обществения доставчик „Национална електрическа компания“ ЕАД, както и че в тази балансираща група е била създадена отделна подгрупа за малки водни централи, към която са били насочвани небалансите на обект „Ню - Ко Загора“ ЕООД (т. І, л. 220). Счел е, че последното се потвърждава и от представените от ответника фактури № [ЕГН]/29.08.2014 г., № [ЕГН]/31.08.2014 г., № [ЕГН]/30.09.2014 г. и № [ЕГН]/ 31.10.2014 г., в които са отразени задължения на участника в балансиращата група към нейния координатор, произтичащи от „балансираща енергия при небаланс“.

Заключил е, че количествата електрическа енергия, отразени в представените като приложение № 3 към договора за покупко-продажба по реда на ЗОЗ от 26.11.2014 г. фактури, са били предоставени на ответника във връзка с договора за участие в специална балансираща група № 14БГ-3123016/25.02.2014 г., който през исковия период (01.07.2014 г. до 24.11.2014 г.) е продължил да обвързва страните, поради което е счел, че отношенията между страните в настоящия спор следва да бъдат уредени в съответствие с разпоредбите на закона, които регламентират договорната отговорност. При този извод е намерил заявената на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД претенция за неоснователна.

С постановеното допълнително решение № 573 от 17.11.2025 г. въззивният съд е намерил за несъстоятелно възражението на ответника за недопустимост на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД с доводи, че липсата на активна легитимация от воденето на иска (предвид твърдението, че претендираното имуществено право принадлежи на трето лице) е предпоставка за неговата неоснователност, а не за допустимостта му. Посочил е, че отхвърлянето на иск, с който исковата сума е била претендирана на договорно основание, също не съставлява процесуална пречка за воденето на кондикционния иск. Посочил е, че евентуалната претенция на ищеца по чл. 59 ЗЗД е основана на осъществяването на същите факти, на които е основана поддържаната по главния иск теза за неоснователно разместване на блага. Подчертал е, че с мотивите към основното решение, чието допълване се иска, са изложени подробни съображения защо съдебният състав приема, че при установената по делото фактическа обстановка договорът за участие в специална балансираща група № 14БГ-3123016/25.02.2014 г. е продължил да обвързва страните през исковия период (01.07.2014 г. до 24.11.2014 г.), както и защо отношенията между страните в настоящия спор следва да бъдат уредени в съответствие с разпоредбите на закона, които регламентират договорната отговорност. Подчертал е, че след като ответникът, като координатор на балансираща група, е получил претендираната престация от праводателя на ищеца, в качеството му на участник в същата трупа, в изпълнение на задълженията, произтичащи от „балансираща енергия при небаланс“, то липсва основния елемент от фактическия състав на правната норма - обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, което обуславя неоснователност на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД.

По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ГПК.

Първият поставен от касатора въпрос, както сам касаторът се оплаква в касационните си жалби, не е обсъждан от въззивния съд и не изпълнява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изводите му, поради което по същия не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивните решения.

Поставените от касатора втори и трети въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото и при съобразяване разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС могат да бъдат обобщени и уточнени в един въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително сочените от касатора. Възприето е, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и оплакванията по касационните жалби на касатора за необсъждане на поддържаните с исковата молба и отговора на въззивната жалба доводи, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

Четвъртият формулиран от касатора въпрос, относим към искането му за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение, не е обсъждан от въззивния съд, който е приел сезиралия го субсидиарен иск по чл. 59 ЗЗД за неоснователен с доводи за наличието на действащ договор между страните за участие в специална балансираща група, без да обсъжда въведените с въпроса твърдения за обедняване на ищеца, основано на коригиране на графици и начисляване на небаланси, използвани в сетълмента на „Национална електрическа компания“ ЕАД, поради което не покрива основаната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и по същия не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Изводът за допускане на касационно обжалване по преформулирания въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на обжалваните решения.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение