Определение № 60419 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 889/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. и чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно отхвърлената над уважения размер от 30 000 лв. до 60 000 лв. част от предявения срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и относно законната лихва. С касационната жалба, в тази си част с характера на частна, решението се обжалва и относно потвърденото определение, с което по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът оспорва основната жалба. По реда на чл. 288 ГПК съдът намери, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси, обобщени във въпроса относно критериите за справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд в тази насока с установената по този въпрос практика, в частност задължителната по ППВС № 4/68 - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по частната жалба по чл. 248 ГПК – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поставения от жалбоподателя релевантен въпрос (обобщен) относно начисляването на ДДС върху присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение и за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с установената по този въпрос практика на ВКС, като по същество частната жалба следва да бъде разгледана с решението по чл. 290 ГПК. Държавна такса не се дължи предварително съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК. С тези мотиви съдът