Определение № 623 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2650/30.04.2024 г. по гр.д. № 7317/2023 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 9199/12.08.2022 г. по гр.д. № 51719/2021 г. на Софийския районен съд, е уважил исковете на Н. Т. А. срещу ЧСУЧП „Абрахам Линкълн“ ЕООД, а именно: · признал е за незаконно и е отменил дисциплинарното уволнение на ищцата със заповед № 7/05.07.2021 г. на управителя на дружеството (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановил е ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател, общоообразователен предмет в гимназиален етап“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · осъдил е дружеството да заплати на ищеца сумата 6 750 лв. – обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода 05.07.2021 г. – 05.01.2022 г. Решението се обжалва от ЧСУЧП „Абрахам Линкълн“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. При явяване на работа и неуведомяване на работодателя за наличието на предпоставките за закрила по чл. 333 КТ, следва ли да се прилага тази закрила? и 2. Следва ли да се отменя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ само поради закрилата по чл. 333 КТ, без да се изследват нарушенията на трудовата дисциплина? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 КТ. Позовава се и на очевидна неправилност. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно като постановено в противоречие със събраните доказателства и необоснованост. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Н. Т. А. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след като безсрочното трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „преподавател, общоообразователен предмет в гимназиален етап“ при ответника, е било прекратено без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 7/05.07.2021 г. на управителя, която е била връчена при отказ, а страните по делото не спорят и това се установява от доказателствата, че към този момент ищцата е била бременна в четвърти месец и работодателят не е искал, респ. получил предварително разрешение на инспекцията по труда, спорът се концентрира върху това, дали към момента на връчването на заповедта бременността е била удостоверена с документ по чл. 313а КТ, респ. дали работодателят е знаел за този факт. Доводът за неспазена закрила по чл. 333, ал. 5 КТ е бил въведен с исковата молба, като съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, ако работодателят не е спазил закрилата, съдът отменя заповедта само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Въззивният съд е приел, че болничният лист от 05.07.2021 г. с диагноза „заплашващ аборт“ удостоверява, че към момента, в който е бил издаден от ДКЦ „Вита“ ЕООД, ищцата е била бременна в четвъртия месец. Намерил е, че болничният лист е бил получен на електронната поща на училището в 13.01 ч., като към момента на връчената заповед работодателят е бил надлежно уведомен, че ищцата е бременна с документа, предвиден чл. 313а КТ. Заключил е, че ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, с която работодателят не се е съобразил. Приел е, че дори да приеме тезата на ответника, че болничният лист не му е бил представен, първата възможност, с която ищцата е разполагала, за да удостовери бременността си, е към момента на връчване на заповедта. Това е така, защото трудовото правоотношение е било прекратено без предизвестие, а поведението на ищцата – затаяване на обстоятелство с личен характер, което тя не е оповестила, не може да се прецени като изричен отказ, умишлено затаяване на информация или умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя, т.е. като злоупотреба с право. Ако бременността не е личала, въпреки че обратното се установявало от заключението на съдебномедицинската експертиза, е възможно към момента на връчване на заповедта тя да не е разполагала с документ по чл. 313а КТ. Че случаят е точно такъв, въззивният съд е намерил, прилагайки опитно правило – по делото е установено, че ищцата е имала и предишна неуспешна бременност. Настоящият състав намира, че в обжалваното решение въззивният съд е мотивирал неспазената закрила по чл. 333, ал. 5 КТ с две групи мотиви. Първата група са за това, че към момента на връчване на заповедта работодателят е разполагал с болничния лист – удостоверителен документ, засвидетелстващ бременността на ищцата така както предвижда чл. 313а КТ. При тези мотиви първият повдигнат въпрос не е обуславящ, което изключва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросът е обуславящ за втората група мотиви, с които въззивният съд е приел, че дори работодателят да не е знаел за бременността, неуведомяването е затаяване на обстоятелство с личен характер, което в случая е и обяснимо, отказвайки да квалифицира поведението на ищцата като недобросъвестно. Този извод въззивният съд е съпоставил с решение № 246/12.07.2013 г. по гр.д. № 711/2012 г. на ВКС и в решение № 492/17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ВКС, все на IV-то ГО. Действително в тях е прието, че когато работодателят е предприел всички нужни действия, но със своето поведение работникът/служителят е осуетил произнасянето на ТЕЛК и на инспекцията по труда, последният не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В обжалваното решение обаче е прието, че в първия момент – този на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е направила всичко възможно, за да се снабди с удостоверителния документ по чл. 313а КТ, а това, че не е оповестила бременността си, е обяснява конкретиката на случая. Така обжалваното решение не противоречи, а съответства на двете решения на ВКС, и е в пълно съответствие с решение № 342/02.01.2013 г. по гр.д. № 240/2012 г., III-то ГО на ВКС. В него е прието, че при съдържащото се в нормата на чл. 313а КТ задължение за удостоверяване състоянието на бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата, последният не може да се позове на нейното игнориране в случай, че състоянието се удостовери. Условното задължение за уведомяване по чл. 313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се със закрила работничка или служителката възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Следователно макар че въпросът е обуславящ за втората група мотиви в обжалваното решение, те съответстват на практиката на Върховния касационен съд. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Изключени са допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за допускане на касационния контрол. Те са изключени и по другия повдигнат въпрос. Той е обуславящ, но положителният му отговор произтича пряко от чл. 344, ал. 3 КТ и в своята практика Върховният касационен съд го провежда еднозначно. Касаторът обосновава очевидната неправилност на решението със събраните доказателства, от които категорично се установявало, че на 05.07.2021 г. сутринта ищцата се е явила на работа, отказала е да получи заповедта, връчването на която е било удостоверено при отказ, напуснала е училището, като е заявила, че ще си вземе болничен лист. В решението обаче се приемало, че работодателят е получил болничният лист в 13.01 ч. Според касатора, решението е очевидно необосновано, тъй като не е възможно към момента на връчената заповед – сутринта на 05.07.2021 г., както се установявало от събраните доказателства, работодателят да е знаел за бременността на ищцата, удостоверена в болничния лист, който според решението му е бил представен след обяд. В установяване на основанията за допускане на касационния контрол, включително и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, Върховният касационен съд няма правомощие да обсъжда събраните по делото доказателства. Така за изключване и на това основание е достатъчно да се посочи, че в решението въззивният съд не е приемал, че заповедта е била връчена на ищцата преди обяд. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът