Определение № 50070 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3782/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Ю. Т. С. чрез адвокат Д. Ф. от АК-София срещу решение № 479/12.05.2021 г. по в.гр.д.№ 2813/2020 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение от 25.11.2019 г. по гр.д.№ 13415/2018 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на Ю. Т. С. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 26.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 341/2010 г. на РС Сливен, за вземане в размер на общо 116 510,07 евро, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до изплащане на сумата. От „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез адвокат Х. М. от АК-София е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че е налице основание за спиране по чл.292 ГПК. При проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд е приел, че преценката за допустимост на решението се предпоставя от въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, с оглед на което е постановил спиране на производството до произнасяне по тълк.дело № 3/2020 г., което е приключило с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение