Определение № 188 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Р. С. С., чрез адвокат Д. Г., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Варна № 34/27.02.2025г. по в.гр.д. № 451/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради немотивираност и очевидна неправилност, тъй като противоречи на формалната логика. Насрещната страна Ю. С. Г. с писмен отговор в срока, чрез адвокат Р. Н., оспорва жалбата. Твърди, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл.280 от ГПК, същите не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение и по естеството си представляват оплакване за необоснованост. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд обезсилил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, с което е развален, сключеният на .....г., с нотариален акт №..., том ..., рег. № ..., дело № ...г. договор за покупко-продажба, поради частично неизпълнение, което е значително с оглед интереса на кредитора, по предявения от Р. С. С. срещу Ю. С. Г. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приел, че обжалваното пред него решение е постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие в изложените твърдения, евентуално между тях и формулирания петитум. Посочил, че тези нередовности са констатирани от въззивния съд в проведеното на 08.10.2024 г. закрито заседание и се изразяват в следното: Ищцата навела твърдения, че по сключения с ответника договор за покупко-продажба не било извършено реално плащане на уговорената цена в размер на 27 000лв., независимо от направеното в нотариалния акт изявление за получаването ѝ. Посочила, че сумата от 9 000лв. била заета от приятел и предадена на ответника, който я внесъл трикратно по банковата ѝ сметка, след което била изтегляна до достигане на банкови транзакции на стойност 27 000лв., необходими единствено за удостоверяване плащането пред нотариуса при сключване на сделката. Изложила още, че след сключване на договора, ответникът се дезинтересирал от нея и от две години не поддържал отношения с нея. Направила искане за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената. Съдът посочил, че в проведеното открито съдебно заседание на 05.04.2024г. процесуалният представител на ищцата направил изявление за допускане на свидетели, с които да установи действителните уговорки между страните – сделката била сключена като продажба, за да се избегне оспорването ѝ от другия син на ищцата и без намерение за плащане на договорената цена. Въз основа на изложеното, с определението от закрито заседание съдът дал на ищцата указания за отстраняване на установеното противоречие, както следва: 1. Да уточни дали твърди, че само изявлението за получаване на сумата от 27 000 лв. като продажна цена е симулативно (като с ответника си предавали и превеждали една и съща сума, взета назаем, до достигане на 27 000 лв. за пред нотариуса с оглед доказване на плащане по договор за продажба) и ако е така, какви са действителните договорки с ответника за заплащане на цената по договора за покупко-продажба като срок и начин на плащане, части и т.н. и кои от тях той не е изпълнил; 2. или твърди, че изобщо нямат уговорки с ответника за плащане на цена по договора и в този случай да обоснове правния си интерес от разваляне на договора, поради неплащане на цената. На страната било указано, че при неотстраняване в срок на нредовностите на предявения иск, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Въззивният съд посочил, че в изпълнение на дадените казания процесуалният представител на ищцата Р. С. С. депозирал уточняваща молба, в която изложил следните обстоятелства: 1. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване на процесната сделка за нищожна, като привидна, симулативна, тъй като страните не са желали настъпване на вещния ефект на продажбата и сделката била осъществена единствено с цел ищцата да няма на свое име имущество, за да няма другият ѝ син или неговите наследници претенции към този имот. Наведени са твърдения за наличие на уговорки между ищцата и бившия ѝ съпруг за разделяне на имотите между двамата им синове, като в този смисъл била симулативна и договорката относно продажната цена – такава не била договаряна, нито плащана. Сумата от 9 000лв. били взети на заем от приятел, след което били върнати; 2. В условие на евентуалност са изложени твърдения за симулативност на сделката, като прикриваща договор за издръжка и гледане, която уговорка не била вписана при изповядване на сделката по искане на ответника Ю. Г., за да не може договорът да бъде развален по искане на неговия брат; 3. В условие на евентуалност е предявен и иск за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена от 27 000лв., договорена като действително плащане, което ответникът не изпълнил. Въз основа на така установеното, въззивният съд направил извод, че с депозираната уточняваща молба ищцата Р. С. С. не е отстранила нередовностите на исковата молба съобразно указанията на съда, тъй като на практика е заявила нови претенции – за нищожност на договора за продажба, поради симулативността му при твърдения за абсолютна, евентуално – за относителна такава (прикриващ договор за издръжка и гледане). Приел, че по заявената претенция за разваляне на договора за продажба, поради твърдяното, като неизпълнено задължение на ответника за заплащане на продажната цена от 27 000 лв. ищцата изобщо не отстранила противоречията, водещи до нередовността, за която са били дадени указания със срок и предупреждение за неблагоприятните последици от непоправянето. В заключение съдът намерил, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, която не била поправена и след надлежно дадените указания от въззивната инстанция, което обусловило и крайните му изводи за недопустимост на производството и постановеното от първостепенния съд решение. С оглед на това обезсилил обжалваното решение и прекратил производството по делото. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, както следва: 1/ В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС решение №434/13.05.2010г. по гр.д.№700/2009г. на І г.о.; определение №869/12.12.2012г. по ч.гр.д.№776/2012г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК по въпроса: за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба. 2/ В хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на Конституционния съд на Република България, Съда на Евпорейския съюз и Европейския съд по правата на човека по Дело G. v. the U. K. и Дело Bмleљ and O. v. the C. R. относно: правото на страните да получат ясни и конкретни указания от съда за от отстраняване на нередовности, за ефективното упражняване на правото на защита, както и за задължението на съда по чл.7 и чл.128, ал.2 от ГПК да съдейства на страната за отстраняване на нередовността, като даде конкретни указания. 3/ В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 3.1. Допустимо ли е обезсилване на първоинстанционно решение без мотивирано посочване неизпълнението на дадените указания, когато по делото е депозирана уточняваща молба от ищеца и какво е дължимото процесуално поведение на въззивния съд в случаите, когато констатира, че исковата молба е останала нередовна, въпреки направените в уточняващата молба допълнения и следва ли да даде допълнителни указания. Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е свързан с процесуалните права на страните в производството, принципите на състезателност и равнопоставеност, както и със задължението на съда да им съдейства при упражняване правото на иск и правото на защита. 3.2. Допустимо ли е разваляне на договор за продажба на недвижим имот на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неплащане на продажната цена, когато в нотариалният акт е удостоверено, че цената е платена, но ищецът твърди, че това изявление е невярно и действителната цена не е получена. Изложил е съображения, че разглеждане на въпроса засяга баланса между формалната доказателствена сила на нотариалния акт и принципите на материалната истина и свободата на доказване в гражданския процес; ще даде яснота за предвидимостта на правните последици от нотариалното удостоверяване, особено при спорове отнасящи се до плащането на цената и валидността на договорите. 3.3. За приложението на чл.129, ал.3 от ГПК при констатиране на нередовност на исковата молба във въззивната инстанция. По този въпрос касаторът е навел довод, че отговорът ще даде принципно разрешение, което ще създаде практика на съдилищата по приложението на процесуалните норми, свързани с редовността на исковата молба във въззивното производство. Поставеният в изложението въпрос „Допустимо ли е разваляне на договор за продажба на недвижим имот на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неплащане на продажната цена, когато в нотариалният акт е удостоверено, че цената е платена, но ищецът твърди, че това изявление е невярно и действителната цена не е получена“ е неотносим към мотивите на въззивния съд обусловили крайните му изводи, доколкото предявеният иск не е разгледан по същество. По този въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставеният от касатора въпрос „за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни или неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба“ е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът е разрешен в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Останалите поставени въпроси ще бъдат разгледани според произнасянето на съда. В заключение, касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателката Р. С. С. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 135, 24лв. Същата, след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза в размер на 69,15 евро. Мотивиран от горното, съдът