Определение № 198 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2613/2015 г.

Обжалвано е решение № VІ-150/ 08.01.2015 г. по гр. д. № 1959/ 2014 г, с което Бургаски окръжен съд като е потвърдил решение № 1653/ 12.08.2014 г. по гр. д. № 1342/ 2012 г. на Бургаски районен съд, е отхвърлил искове с правна квалификация съответно чл. 108 ЗС за 1/ 6 ид. части от едно складово помещение и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба като сключен в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗН. Решението се обжалва от касаторите В. И. Г., И. А. Г. и Ф. А. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а предявените искове да бъдат уважени. От ответниците Л. И. Т., П. И. Т., О. А. С. и К. А. Е. не са постъпили отговори на касационните жалби. Настоящият състав на ВКС констатира, че в исковата молба, по която е образувано гражданското дело, първоначалният ищец, наследодател на касаторите, не е посочил цена на исковете, а е поискал съдът да я определи (молба от 07.03.2012 г). Не е приложил и документ за внесена държавна такса. С разпореждане от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1342/ 2012 г. първостепенният съд е дал указания и срок за заплащане на държавна такса от 50 лв. по всеки от обективно съединените искове. Искът по чл. 108 ЗС е в защита на собствеността. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, неговата цена е равна на данъчната оценка на имота, а ако няма такава – на пазарната оценка на вещното право. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗС, когато предмет на делото е право на собственост, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Искът по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е относно съществуването на договора за доброволна делба. За неговата цена и дължимата държавна такса важат същите правила (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК). Това означава, че с разпореждането от 09.03.2012 г. първостепенният съд не само е спазил изискванията на чл. 129, ал. 2 ГПК, а и е определил сумата 5 000 лв. за цена на всеки обективно съединен иск. Впоследствие по делото е постъпило удостоверение за данъчна оценка на складовото помещение за сумата 14 216. 30 лв. В границите на преклузивния срок по чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК обаче въпрос за цената на исковете не е поставян от страните, нито е повдиган служебно от първостепенния съд, въпреки че удостоверението сочи една по-ниска цена на иска по чл. 108 ЗС (2 369. 38 лв.) – ревандикацията е от съсобственик срещу съсобственици в защита на 1/ 6 ид. части от складовото помещение. Удостоверението за данъчна оценка е без значение за определяне на цената на другия обективно съединен иск – в договора за доброволна делба складовото помещение е посочено като принадлежност, а не като самостоятелен обект. Следователно с приключване на първото по делото открито съдебно заседание пред първата инстанция е стабилизирана цената на предявените искове. Настоящият състав на ВКС приема, че касационните жалби са с недопустим предмет. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При тези мотиви, съдът