Определение № 60581 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 405/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 4404 от 13.ХІ.2020 г. на великотърновското „К. Комерс-М“ ООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез процесуалния представител по пълномощие на този търговец от АК-П. против решение № 183 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 23.Х.2020 г., постановено по т. д. № 259/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 59/31.ІІІ.2020 г. на ОС-Плевен по т. д. № 238/2018 г.: за отхвърлянето им - като неоснователни и недоказани - както на двата обективно кумулативно съединени установителни иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, водени от настоящия касатор срещу ответното „С. Комерс“ ЕООД-гр. П. /ЕИК[ЕИК]/ с предмет прогласяването за нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, на две продажби от датата 3.Х.2016 г., оформени по нотариален ред, в частите им, в които техен предмет са били възмездните разпореждания с поземлен имот с идентификатор 56722.651.426, ведно с построените в него сгради и съответно – с Ѕ идеална част от друг поземлен имот с идентификатор 56722.661.334, ведно с построените в него сгради, както и двата обективно кумулативно съединени под условието на евентуалност конститутивни иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – с предмет развалянето на същите два двустранни договора с вещно-транслативно действие. Оплакванията на търговското дружество настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени предявените искове. Инвокирани са доводи, че по делото били изслушани и приети заключенията на две експертизи, от които се установява, че продажната цена на гореописаните недвижими имоти е твърде занижена. Поради това била налице „нееквивалентност на престациите до степен на нищожност“: още повече, че към момента на изповядване на сделките управител и едноличен собственик на капитала на дружеството продавач, но също и на дружеството купувач, е било едно и също физическо лице. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й „К. Комерс-М“ ООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла „по съществени материалноправни въпроси, по които не е налице практика“, формулирайки обаче само един: „Нищожен ли е договорът поради накърняване на добрите нрави в случай на неравностойност на разменените престации, когато и двете страни по сделката се представляват от едно и също лице?“; По реда на чл. 289, ал 1 ГПК ответното по касация „С. Комерс” ЕООД-гр. П. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар за един негов адвокат от 3 000 лв. (три хиляди лева), съгласно приложените към отговора: пълномощно, договор за правна защита и съдействие, данъчна фактура, платежно нареждане и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че по формулирания от касатора правен въпрос, „който същият намира, че е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е налице съдебна практика, с която и първоинстанционният, и въззивният съд, са се съобразили точно“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на „К. Комерс-М“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на отхвърлителното решение на първостепенния съд по установителните искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, евентуално съединени с конститутивни, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на оформените по нотариален ред продажби от 3.Х.2016 г. - поради твърдяното неизпълнение на насрещното задължение на купувача „С. комерс“ ЕООД „да заплати договорената продажна цена“, въззивната инстанция е приела за безспорно установено по делото, че атакуваните сделки са сключени при цена на продаваемите имоти, която е по-ниска както от данъчната оценка на същите, така и от действителната им пазарна стойност съгласно заключенията на вещите лица, видно от които било, че имотите са продадени „на половината от пазарната им стойност към датата на изповядване на сделките“. Въз основа на тази констатация е изграден решаващия правен извод на Великотърновския апелативен съд, че не съществува презумпция, според която договарянето на такава по-ниска цена съставлява нарушение на добрите нрави, поради обективна неравностойност на разменените престации, като в това отношение надлежно е била съобразена и създадената константна практика на ВКС, обективирана в цитираните четири решения на състави от неговата ГК в периода 2011 г. – 2016 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. /н стр. 38 от въззивното дело/. Според нея само такава неравностойност на насрещните престации, която да е толкова значителна, че практически да се свежда до липса на престация, би била от естество да накърни добрите нрави, схващани като съвкупност от защитени, значими за всички правни субекти и за обществото като цяло ценности и принципи: на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и за недопускане на неоснователно обогатяване. Ноторно е, че наличието на такава трайна съдебна практика на ВКС a priori изключва ангажирането на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК при обосноваване на приложно поле на касационното обжалване. Отделно от горното и предвид обстоятелството, че процесните продажби на недвижими имоти са били сключени между свързани лица по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, въззивният съд изрично е посочил, че това не говори против, както погрешно е считал търговецът настоящ касатор, а е в основата на решаващия му правен извод за „еквивалентност на престациите в удовлетворяваща страните по сделката степен“: доколкото отношенията между съконтрахентите са били подчинени именно на тази тяхна обвързаност и общите им стопански цели и интереси, поради което е логично те да уговарят помежду си условия на една възмездна правна сделка, които да са различи от обичайните. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран от търговеца настоящ касатор „съществен материалноправен въпрос“ се отнася изцяло до правилността на атакуваното решение. Последното се атакува от страна на ищцовото „К. Комерс-М“ ООД именно поради това, че даденият от съдилищата отрицателен отговор на релевирания правен въпрос се явява неизгоден за касатора и поради това той го квалифицира като „неправилен“, развивайки същевременно тезата, че: „правилното решение по настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът /чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, респ. – чл. 87, ал. 3 ЗЗД/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (Великотърновският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация плевенско търговско дружество искане за това, касаторът „К. Комерс-М“ ООД ще следва да осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати разноски в размер на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 25.І.2021 г., данъчна фактура № 4702/27.І.2021 г., платежно нареждане № IBX20210129001245464/28.І.2021 г., както и Списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение