Определение № 395 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 376/2009 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната жалба вх. № 1194/25.ІІ.2009г. на Й. К. Д. от с. К., община П., приподписана от адвокат С, срещу въззивното определение на Пернишкия окръжен съд от 11.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 116/2009г. Ответникът по частната жалба “С” А. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното: С атакуваното определение СГС е потвърдил определението на Пернишкия РС от 24. ХІ.2008г. по гр.д. № 3881/2008г., с което на основание чл.126 ал.1 от ГПК е прекратено производството по предявения от Й. Д. срещу “С” А. иск за присъждане на 10000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени тежки сърдечни заболявания и прекаран сърдечен инфаркт, обусловени от незаконосъобразното двукратно уволняване на ищеца от дружеството през последните четири години. Въззивният съд е приел, че преди настоящото дело е било образувано друго дело пред ПРС /гр.д. № 3513/2008г./ между същите страни, на същото основание и със същия петитум. Според направената от първоинстанционния съд служебна справка по-рано заведеното дело не е прекратявано, въпреки че ищецът Д е оттеглил иска си. Доказателства за прекратяването ищецът не е представил и след даденото му указание за това, включително и пред въззивния съд, поради което са налице предвидените в чл.126 ал.1 от ГПК предпоставки за прекратяване на по-късно заведеното дело. В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.VІІ.2001г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Атакуваният съдебен акт е неправилен. Несъмнено установено е, видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка и представения с въззивната жалба препис от протокол за проведеното на 02. ХІІ.2008г. съдебно заседание по гр.д. № 3513/2008г. на Пернишкия РС, че производството по делото в частта по предявения от Й. Д. срещу “С” А. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е прекратено поради оттегляне на този иск в изпълнение на даденото му в тази насока от съда указание. Въззивният съд не е взел предвид представеното пред него доказателство и необосновано е приел, че е налице в случая предвидената в чл.126 ал.1 от ГПК хипотеза. В действителност понастоящем не съществуват две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което настоящото дело неправилно е прекратено. По изложените съображения атакуваният съдебен акт, както и потвърденият с него първоинстанционен такъв, следва да бъдат отменени и делото да се върне на Пернишкия РС за продължаване на съдопроизводствените действия по иска, предмет на гр.д. № 3881/2008г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,