Определение № 5863 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на М. Б. Б., Б. Б. Б., Сдружение „Б енд Б рейсинг“, чрез управителя Б. С. Р. и „Б ЕНД Б ТИЙМ“ ЕООД, представлявано от К. Р. Д., всички чрез адв.П. К. от АК-Кюстендил, срещу постановено по чл.74 ЗОПДНПИ решение № 439/10.04.2025 г. по в.гр.д.№ 510/2024 г. на Софийски апелативен съд, поправено и изменено в частта му за разноските с решение от 29.07.2025 г. и от 28.10.2025 г., на основание чл.247 и чл.248 ГПК.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл относно УПИ *-* в кв.* „Д. х.“ по ПЗР на [населено място], общ. П., поради отказ от иска и прекратяване на производството в тази част с влязло в сила определение № 50912/07.12.2022 г. по гр.д.№ 4647/2021 г. на ВКС, III г.о. Изложени са и съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано в частта, в която се отменя първоинстанционното решение № 261060/06.11.2020 г. по гр.д.№ 1708/2016 г. на Софийски градски съд и са уважени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ за отнемане в полза на държавата, както следва:

• от ответниците М. и Б. Б., в качеството им на наследници на Б. Л. Б., на основание чл.71, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), на следните имущества: апартамент № 14, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] придобит с НА за покупко-продажба № 139, том II, рег. № 3038, дело № 262; 1/2 ид. част от апартамент № 5 в [населено място], район „В.“, [улица], придобит с НА за покупко-продажба № 47, том V, рег. № 25546, дело № 797; УПИ *-* от кв.* по регулационния план на [населено място], общ. Р., с площ 813 кв.м., ведно с изградената в него двуетажна масивна вилна сграда, придобит с НА за покупко-продажба № 158, том ІІ, рег. № 1241, дело № 340; неурегулиран ПИ в Б. м. на [населено място], общ. К., с площ 2007 кв.м., ведно с построената в него без строителни книжа, но търпима едноетажна жилищна сграда, придобит с НА за покупко-продажба № 6, том ІІІ, рег. № 1387, дело № 387; УПИ *-* в кв.* „Д. х.“ по ПЗР на [населено място], общ. П., с площ 800 кв.м., заедно с построената еднофамилна жилищна сграда, придобит с НА за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот с цел уреждане на имуществени отношения № 72, том І, рег. № 1765, дело № 49; УПИ *-*, в кв.* „Д. х.“ по ПЗР на [населено място], общ. П., с площ 1036 кв.м., придобит с НА за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот с цел уреждане на имуществени отношения № 72, том І, рег. № 1765, дело № 49; апартамент № 1 в [населено място], район „В.”, [улица], придобит с НА за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти с цел погасяване на дължими суми № 193, том V, рег. № 10900, дело № 813; 1/4 ид. част от недвижими имоти в Република Гърция – два жилищни апартамента на адрес: A. N. street nr. *, M. A. G. A., T.;

• от ответницата З. Р. Б. /заместена в хода на процеса от наследниците й М. и Б. Б./, на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), на следните имущества: 1/4 ид. част от недвижими имоти в Република Гърция – два жилищни апартамента на адрес: A. N. street nr. *, M. A. G. A., T.; 1/2 ид. част от апартамент № 5 в [населено място], район „В.“, [улица], придобит с НА за покупко-продажба № 47, том V, рег. № 25546, дело № 797; сумата 3610,93 лева, постъпила по разплащателна сметка в лева IBAN №*, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр З. Р. Б.; вземането в размер на 98 862,81 лева от Сдружение „Б енд Б Рейсинг“, възникнало в полза на З. Р. Б., на основание предоставени заеми от лицето на сдружението, за предоставянето на които не е установен законен източник на средства; на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) на УПИ-*-* „а“ - за КОО в [населено място], [улица] с площ 1 375 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, придобит с НА за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 51, том Х, рег. № 11851, дело № 1620;

• от ответника „Б енд Б тийм“ ЕООД, на основание чл.66, ал.2 и ал.3 вр. с чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), на следните имущества: лек автомобил „Субару Импреза”с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба № 25790 от 22.11.2010 г. за сумата 24 600 лева; лек автомобил „Субару Импреза” с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба № 4084 от 05.10.2011г. за сумата 15 600 лева;

• от ответника Сдружение „Б енд Б рейсинг“, на основание чл.66, ал.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ (отм.), на следните имущества: ремарке за товарен автомобил марка „Браян Джеймс Т РС” с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба № 5275 от 17.03.2009 г. за сумата 20 100 лева; товарен автомобил „Мерцедес Атего 818” с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор за покупко-продажба № 5274 от 17.03.2009 г. за сумата 21 900 лева.

В изложение на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, като са формулирани въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при повторно разглеждане на делото да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, както и доводите на страните?“; 2. „При наличие на решение на ВКС, с което делото се връща на въззивната инстанция за разглеждане, мотивите в това решение, както и задължителните указания в него ограничават ли решаването на делото по вътрешно убеждение от въззивния съд, включително и при формиране на изводите му относно наличието на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и следва ли да изложи собствени мотиви?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по същество и да изложи собствени мотиви в решението си относно стойността на имуществото на ответниците и налице ли е значително несъответствие според легалната дефиниция на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), а именно: несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава определен размер (250 000 лева в конкретния случай) за целия проверяван период?“; 4. „При определяне размера на несъответствието по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) следва ли да участват преминалите по банкови сметки суми, които не са налични в края на проверявания период и не е установено да са трансформирани в друго имущество?; 5. „При определяне размера на несъответствието по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) следва ли да участват получените средства от отчуждени недвижими имоти, които не са налични в края на проверявания период и не е установено да са трансформирани в друго имущество?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на новото въззивно решение да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните по делото доказателства се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесния недвижим имот и престъпната дейност?“; 7. „Представлява ли незаконно придобито имущество размерът на същото, получена от положителната разлика възникнала от аритметично действие изваждане между стойността на имущество придобито от престъпни средства, като по-малко число и стойността, на която е отчуждено по-късно, като по-голямо число?“; 8. „Кой е начинът, по който се определя размерът на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.), в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК?“; 9. „При наличие на данни за осъждане за деяние, извършено преди проверявания период от КПКОНПИ и данни за наличие на законни доходи през проверявания период, може ли да се направи извод, че лицето е имало трайно установено престъпно поведение като са извършвани престъпни дейности, от които може да бъде генерирана имотна облага?“. В обобщение касаторите заявяват, че въпросите свързани с начина на изчисление стойността на имуществото и как се определя размера на несъответствието, са разрешени в противоречие с ТР № 4/2021 г. на ОСГК и практиката на ВКС, поради което искат да се допусне касационно обжалване и да се отмени решението, като им се присъдят направените разноски по делото.

От Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез държ. инспектор Г. Д.-Т. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна и липсват предпоставките за допускането й до касационно обжалване и също претендира разноски по делото, съгласно НМРАВ.

За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че в решение № 50104/23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647/2021 г., състав на ВКС, III г.о., е достигнал до извод за значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, но делото е върнато на въззивната инстанция, с указания да се извърши проверка за пропорционалност при намеса на държавата в правото на собственост на проверяваното лице. В решението се възприема практиката на ЕСПЧ, че за да се постигне справедлив баланс, националният съд, който постановява отнемането, следва да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето, като се обоснове дали това имущество би могло да бъде облага от това поведение, с оглед постигане легитимната цел на закона, а именно да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпна дейност. В изпълнение на тези изисквания, на ищеца следва да е предоставена възможност да изложи съответни твърдения и да направи доказателствени искания, с които да установи връзката между престъпното поведение на ответника и имуществото, чието отнемане се иска.

Предвид изложените мотиви в отменителното решение, при формиране на своите изводи, въззивният съд е съобразил дадените указания в постановеното от Върховния касационен съд решение, установеното значително несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван период в размер на 342 890,82 лева, както и етапа, от който следва да продължи разглеждането на делото. Съдът установил, че Б. Л. Б. е привлечен като обвиняем за престъпление в обхвата на ЗОПДНПИ (отм.), за ръководенето и участието му в престъпна група, създадена с користна цел за извличане на материална облага от съгласувано извършване в страната на престъпления, между които по чл.198, чл.199, чл.129 НК и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК. Той е бил в брак, прекратен с развод, а след смъртта им по делото са конституирани техните наследници. По делото са налице и данни за осъждане на проверяваното лице Б. за престъпления, извършени през 2000 г. и съответно 2002 г. Тези фактически обстоятелства, заедно с проведените спрямо него от 1998 г. множество процесуално-следствени действия, във връзка с обвинения за притежание на боеприпаси без разрешително; за квалифицирани кражби; неразрешено придобиване и съхраняване на наркотични вещества; участие и организиране на въоръжена престъпна група; изнудване с цел увреждане и имотна облага, в условията на опасен рецидив; изнудване със заплаха за убийство и тежка телесна повреда, според решаващия съд, доказват трайно установено престъпно поведение на проверяваното лице, от което може да се генерират имотни облаги. В мотивите на съда се посочва, че проверяваното лице е имал близки отношения с уличения за наркотрафик в големи мащаби Х. А. - „Т.“ (в това число и икономически връзки – множество сделки с „Т. Комерс“ООД), въз основа на което прави обосновано предположение, че имуществото, за което проверяваният и свързаните с него лица не установяват законен източник на доходи, е придобито със средства от престъпна дейност. С тези съображения се аргументира извод, че Б. е извършвал и друга престъпна дейност, извън тази за която му е било повдигнато обвинение през 2013 г., производството по което не е приключило с осъдителна присъда поради смъртта му. От тази престъпна дейност е получаван доход и въз основа на данните по делото обосновано може да се предположи, че с него е придобито и имуществото, за което не е установен законен източник на средства. Отнемането на незаконно придобитото имущество в полза на държавата, в този случай, се явява пропорционална на преследваната от закона цел, а именно – осуетяване на възможността да се придобива имущество чрез престъпление, което също може да послужи за развиване на престъпна дейност. При преценка на събраните доказателства и заключенията на вещи лица, според съда, се установява по несъмнен начин липсата на законен източник на доход за сумата 342 890,82 лева, която проверяваното и свързаните с него лица са разходвали за придобиване на имущество в рамките на проверявания период, поради което искането на Комисията за неговото отнемане е основателно.

При тези мотиви на въззивния съд, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: В практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че след отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, въззивният съд е длъжен да съобрази даденото тълкуване по приложение на материалния закон в касационното отменително решение по преюдициален въпрос, а доводите на страните по този въпрос се преклудират, тъй като указанията са задължителни за съда, на който е изпратено делото. В правораздавателната си дейност, в този смисъл, съдът следва да съобрази правилата за разглеждане на делото при повторното му разглеждане от въззивната инстанция, който е с различен обем, т.е. въззивният съд не може повторно да се произнесе по въпроси, по които вече се е произнесъл Върховният касационен съд в отменителното решение /Така решение № 344/01.11.2011 г. по гр.д.№ 1451/2010 г., I г.о., решение № 60150/29.11.2021 г. по гр.д.№ 2080/2020 г., IV г.о., решение № 250 от 18.07.2013 г. по гр.д.№ 634/2011 г., II г.о., решение № 257/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3571/2013 г., I г.о. и др./

В случая, поставените въпроси за начина на изчисление на стойността на имуществото и правилата за определяне размера на несъответствието, по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ(отм.), са окончателно разрешени с отменителното решение на ВКС от 23.01.2024 г. по гр.д.№ 4647/2021 г., III г.о., Делото е върнато за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне само по въпроса, дали по отношение на посочените за отнемане имущества се установява законен източник на придобиването им и да се осъществи конкретна преценка за пропорционалност на преследваната от закона цел, при намеса в правото на мирно ползване на собствеността, след като бъде предоставена възможност на страните да изложат своите твърдения и направят доказателствени искания. Въззивният съд е изпълнил точно дадените указания, след което е пристъпил към разрешаване на спора по същество, като в мотивите към решението си е изложил подробни и логически правни съображения относно подлежащите на разглеждане въпроси. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице поддържаното противоречие със задължителните постановки по т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по повдигнатия въпрос за задължението на въззивния съд при новото разглеждане на делото да изследва и изложи мотивирани съображения дали от събраните по делото доказателства се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесния недвижим имот и престъпната дейност.

Последователно съдебната практика на Върховния касационен съд приема, че преди разрешаването на всеки възникнал спор, съдът е длъжен да прецени и анализира по свое вътрешно убеждение събраните доказателства и въз основа на тях да изгради извод относно релевантните факти по делото, но само в рамките, очертани с отменителното решение на касационната инстанция. Съдържащите се в отменителното решение указания относно тълкуването на материалния закон, във връзка с установените факти и правните им последици, са задължителни за съда, на който е изпратено делото, като въззивният съд при постановяване на решението е длъжен да съобрази направеното тълкуване от касационната инстанция – така решение № 250/18.07.2013 г. по гр.д.№ 634/2011 г. на ВКС, II г.о. К асационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, в този смисъл, е допустимо само по отношение на допуснати нарушения при повторното разглеждане на делото във въззивна инстанция, а не по въпроси, по които Върховният касационен съд вече се е произнесъл. Ето защо, поставените въпроси под № 1, 2 и 3 в изложението към касационната жалба не обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът не дължи произнасяне по въпроси, извън предметния обхват на проверката (чл.294 ГПК). Останалите формулирани въпроси, относно начина на изчисление на стойността на имуществото и формирането на размера на несъответствието, по смисъла на пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същите са разрешени с отменителното решение на ВКС.

Последният въпрос по т.9 е фактически, тъй като отговорът му е свързан с анализ и преценка на събраните по делото доказателства, с оглед на което не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, за поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай, съдът е приел, че от данните по делото се установява, че имуществото на проверявания и свързаните с него лица е придобито със средства от престъпна дейност. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав, което не може да се проверява за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен въпрос, съгласно разясненията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС, ОСГТК.

Отделно от изложеното, в изложението към касационната жалба липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или създаване на нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, липсват доводи в посочения смисъл, поради което не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и противоречие с основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с правомощията на въззивната инстанция и дължимата защита при произнасяне по предмета на делото, обосноваващи допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивите на съдебния акт отразяват решаващата дейност на въззивния съд, тъй като са обсъдени всички относими за спора доказателства, въз основа на които се приемат фактическите обстоятелства по делото. Липсва явна необоснованост на решението - законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или нарушаване на правилата на формалната логика. Въззивното решение съдържа конкретни съображения по изложените доводи и оплаквания във въззивната жалба, а направените във връзка с тях изводи на съда са ясни и логично обосновани, което е в съответствие със съдебната практика, формирана с т.19 та ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК, в която се приема, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. При тези съображения не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, нарушаващо вида и обема на търсената от страните защита.

С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които се търси защита на лични и имуществени права по конкретното дело, но няма пречка в хода на делото да бъде заявено оттегляне или отказ от първоначалното искане на ищеца. В тази връзка, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, за проверка на процесуалната допустимост на решението, постановено по искане на КОНПИ за отнемане от М. Б. Б., Б. Б. Б. на имот - УПИ *-* в кв.* „Д. х.“ по ПЗР на [населено място], общ. П., с оглед наведените доводи за произнасяне извън предмета на спора, след десезирането на съда и влязлото в сила определение № 50912 от 07.12.2022г. по гр.д.№ 4647/2021г. на ВКС, III г.о., за прекратяване на производството в тази част.

От КОНПИ са поискали разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение