Определение № 14 от 15.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 3765/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ срещу въззивно решение № 2350 от 03.04.2014 г. по т.д.№ 8548 от 2013 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по жалба срещу решение от 01.08.2012 г. по т.д.№ 25368/2009 г. по описа на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от И. Т” АД срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за сумата от 5 100.04 евро /по курс на БНБ се равнява на 9 974.81 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 21.02.2008 г. до окончателното й плащане. Препис от касационната жалба и приложенията са връчени на ответната страна [фирма] по реда на чл.50, ал.2 ГПК, която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Становището на настоящия съдебен състав е, че касационната жалба е недопустима. Същото произтича от следното: Предявен е иск за сумата 5 100.04 евро /по курс на БНБ се равнява на 9 974.81 лв.,/, като вземането произтича от Запис на заповед от 10.05.2006 г., издадена като обезпечение по Договор за лизинг № 0011967-002/10.05.2006 г. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл.286, ал.2, във вр.с чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на обективно съединени искове по-малка от 10000 лв. по всеки иск.Съобразно чл.280, ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280, ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.