Определение № 743 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6771/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. П. срещу решение от 09.05.2014г по гр.дело № 15513/2013г. на Софийски градски съд, постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата, в частта с която след отмяна на решение 10.06.2013г по гр.д.38267/201г на Софийски районен съд исковете с правно остнование чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са отхвърлени. Прието е ,че съкращението на заеманата от ищеца длъжност е реално,заличена е длъжност, която е била единствена ,като трудовата функция е премахната при работодателя [фирма]. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса кога е реално и кога фиктивно съкращението в щата ,кои са критериите за преценка на идентичност или сходство на длъжности и имал ли е задължение работодателят да извърши подбор при наличие на длъжности със сходни трудови функции Твърди се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, въззивният съд е дал разрешение на въпроса в противоречие с решение № 752 от 2010г по гр.д. № 1095/ 2009г на ВКС ІV г.о ,реш.№246 от 2011 по гр.д № 1152/2010 ІІІ го., реш.№668 от 2010 по гр.д № 1582/2010 г ІІІ г.о ,реш. № 293 от 2012 по гр.д № 229 /2012 ІV г.о ,включително с разрешението на въпроса в ТР № 3/16.01.2012 на ОСГК .Като практика на ВКС по чл. 290 ГПК към изложението са приложени други решения, извън цитираните. Ответникът по жалбата [фирма] е заявил писмен отговор и претендира разноски. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика ,тъй като идентична длъжност със съкратената не е имало. Това именно е обусловило изводите на въззивния съд. Без основание е позоваването на приложените съдебни решения от практиката на ВКС. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Смесва се въпросът кои фактически обстоятелства са от значение за преценката на съда в трудовия спор дали едно съкращение на щатна длъжност е реално, или фиктивно и кога, при положение че съкращението в щата е реално, работодателят е длъжен да извърши подбор, макар съкратената длъжност по наименование да е била единствена, заемана от съкратения работник или служител. И на двата въпроса въззивният съд е отговорил съгласно установените в съдебната практика на ВКС разрешения и правни критерии. При извода ,че съкращението на заеманата от ищеца длъжност „търговски сътрудник”, която е била и единствена по щат, е реално, е съобразен е именно критерият, посочен в приложеното решение № 126 от 2011г по гр.д № 1227/2010 ІІІ г.о ВКС ,тъй като специфичната ,същностна трудовата функция на тази длъжност служителят да намира нови клиенти за предлагания от работодателя му продукт, безспорно не съществува в новия щат и е била заличена като съдържание на отделна длъжност. Въпросът дали същата е била идентична ,или сходна с длъжностите „продавач консултант”, които не се съкращават ,е изяснен и решаващо произнесен от въззивния съд съгласно установените факти по делото ,с оглед на това имал ли е задължение работодателят да извърши подбор. Даденият отговор и на този правен въпрос е в съответствие с установената съдебна практика, според която в случая е от значение идентичността в съдържанието на трудовите функции ,същностни за отделните видове работа (реш.№246 от 2011 по гр.д №1152/2010 ІІІ г.о,реш.№752 от 2010 по гр.д№1095/2009г ІV г.о,реш.№293 от 2012 по гр.д.№229/2012гІV г.о, всички приложени към изложението като практика на ВКС по чл. 290 ГПК, включителбно и разясненията по ТР №3 /2011г ОСГК ). Въззивният съд е съобразил изцяло указанията в тази практика на ВКС ,като при изследване на длъжностните характеристики за двете конкретно съпоставени длъжности и при изслушан свидетел във връзка с фактическото естество на работата е изтъкнал определящото различие. Продавач-консултантите са поддържали контакт с търговските обекти по места по предварителна схема ,те осъществяват директни продажби в търговските обекти ,съответно отговарят за продажбите на дребно и едно за дадена територия, докато търговският сътрудник е имал друга възложена работа – да осъществява дейност по намиране на нови клиенти, да се отчита пред мениджърите на фирмата за това, да изготвя анализи и препоръки ,касаещи търговската дейност на фирмата ,като контактува с потенциални и действащи клиенти. При тези фактически изводи на съда,които обемат установените, релевантни за изхода на спора обстоятелства,работодателят действително няма задължение за подбор, такъв не е би и извършван. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът дължи разноски в размер на 500 лева Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.