Определение № 60498 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. М. З. и И. П. З., подадена чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 260750/23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 9366/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 28338/31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 64828/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от М. С. Е. против А. М. З. и И. П. З. иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК и са определени, мерки за лични отношения с детето Е. И. З., както следва: дядото има право да вижда детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа на територията на [населено място] в присъствието на родител на детето. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите се позовават на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло фактическата обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество?”; 2. „Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото /а именно само новоизготвената СПЕ и социален доклад/ за сметка на останалите такива – всички доказателства събрани пред първоинстанционния съд – свидетелски показания и писмени доказателства събрани в първата инстанция?”; 3. „Имат ли значение за режима на лични отношения по чл.128, ал. 1 СК липсващата емоционална връзка и факта, че детето не познава дядото?”; 4. „По какви критерии следва да се ръководи съдът, при преценката за интереса на детето, като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл. 128 СК?”; 5. „Следва ли постановяването на режим на личните отношения на дядото с детето да бъде съобразен с факта, че родителите са разведени и определеният режим съвпада и накърнява режима на лични отношения на бащата, на когото не са предоставени родителските права?” и 6. „Наведеният довод и твърдение от родителите за съществуваща опасност и вреда за психическото и емоционалното здраве, която би била причинена на детето елемент ли е от критериите, които следва да бъдат изследвани при преценката на „най-добър интерес на детето“?”. Поддържат, че въпросите са разрешени в противоречие приетото в раздел IV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 275/18 от 18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 92/27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 110/07.06.2019 г. по гр. д. № 4085/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на ВКС, IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна по жалбата М. С. Е. не е подала писмен отговор и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че ответниците А. М. З. и И. П. З. са родители на малолетното дете Е. И. З., родено на 11.09.2014 г., а ищецът М. С. Е. е дядо по майчина линия на детето. Детето се отглежда и възпитава от майката, която има добри отношения с бащата, макар че са разведени и контактува редовно с бабата по майчина линия и родителите на бащата. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът до момента не е имал контакт с детето, поради влошени отношения с ответниците. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като е приел, че в интерес на детето Е. И. З. е да поддържа лични отношения със своя дядо по майчина линия и, че определеният режим на лични отношения всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа на територията на [населено място] в присъствието на родител на детето е подходящ. Посочил е, че съгласно допуснатата съдебнопсихологична експертиза дядото притежава необходимите качества и финансови възможности да полага адекватни грижи за детето – по отношение непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект и има жилищни условия. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с уточнения и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/: „По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето при определяне на режим на лични контакти с неговия дядо по смисъла на чл.128 СК при наличие на твърдение от родителите за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на детето?“. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.