Определение № 2268 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. С. С. подадена чрез адв.Л. С., срещу определение № 2817 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 2627/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 9130 от 10.08.2023г. по гр.д. № 10671/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Съдът като съобрази оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното: Подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството пред Районен съд Пловдив по гр. д. № 10671/2023 г. е образувано по искова молба на Д. С. С. против Д. Д. К., с която е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на собствения на ищеца трактор с ремарке с обща цена на иска 5000 лева (съобразно посочената по реда на чл.70, ал.1, изр.1 ГПК цена на иска 4500 лева за трактора и 500 лева за ремаркето). Цената на предявения иск е паричната оценка на предмета на делото (чл. 68 ГПК). Въззивното решение по иск с цена до 5 000 лева не би подлежало на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По силата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивните определения, с които се потвърждават определения по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол, не подлежат на касационно обжалване. Следователно обжалваното определение е окончателно (независимо че в него неправилно е посочено обратното) и частната жалба не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд