Определение № 60691 от 13.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД, чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение № 260042 от 10.02.2021 г. по в. гр. д. № 857/2020 г. на Окръжен съд – Хасково. С това решение след като е частично отменено Решение № 471/11.07.2019 г. по гр. д. № 84/2019 г. на Районен съд – Хасково, е уважен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6369,00 лв. за периода от 15.11.2018 г. до 15.02.2019 г., в който ищцата А. Б. О. е останала без работа. Със същото решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден в частта, в която са уважени предявените против „МБАЛ-Хасково“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 035/07.02.2020 г. на изпълнителния директор на „МБАЛ-Хасково“ АД и за възстановяването й на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – медицинска сестра в „МБАЛ-Хасково“ АД, Спешно отделение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Разполага ли със защита по чл. 333, ал. 3 от КТ работник/служител, който е избран за секретар на териториална структура на синдикална организация, ако ръководният й орган, съгласно устава на синдикалната организация, се конституира по право и работникът/служителят не е член на състава му“? Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност по съображения, че въззивният съд неправилно е приел ищцата за член на ръководството на териториален синдикален орган. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Въззивният съд, при когото производството се е развило по реда на чл. 294 ГПК, в изпълнение на дадените от ВКС по гр. д. № 137/2020 г. указания до ищцата относно тежестта на доказване на факта, че именно тя от избраните повече секретари изпълнява най-съществени функции в синдикалното ръководство, е приел за безспорно установено, че в периода 28.02.2007 г. до 14.11.2018 г. страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра“ в Спешно отделение на „МБАЛ-Хасково“ АД. Със заповед № 035/14.11.2018 г. на изпълнителния директор на „МБАЛ-Хасково“ АД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. След анализ на събраните при второто въззивно разглеждане на делото писмени и гласни доказателства, съдебният състав е приел, че на заседание от 08.06.2018г. е било взето решение за създаване на областна синдикална организация на Национален синдикат „Защита“ в област Хасково, като при гласуването за ръководство на областната структура ищцата е избрана за един от двама секретари. Решението е било потвърдено на проведено заседание от 18.06.2018 г. на Националния изпълнителен съвет на НС „Защита“. Счел е също, че от протокол от 21.06.2018 г. се установява, че областният синдикален съвет на НС „Защита“ в област Хасково е взел решение да упълномощи А. Б. О. да представлява областната синдикална организация и членовете й в Хасково пред работодатели, държавна и общинска администрация по трудовоправни и осигурителноправни въпроси и й е възложил да упражнява представителни функции в отсъствие на председателя на областния синдикат, както и, че разпитаните свидетели изясняват, че на проведеното на 08.06.2018 г. събрание присъстващите представители на трите секции на НС „Защита“ единодушно са избрали ищцата за първи секретар на областната синдикална организация. При така установените факти, въззивният състав е достигнал до извод, че А. Б. О. се ползва с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ в качеството си на член на синдикалното ръководство на областната синдикална организация на НС „Защита“, област Хасково, тъй като е избрана за секретар на областната структура в съответствие с правилата на Устава на НС „Защита“. Съдът е приел, че измежду двамата избрани секретари на ищцата са възложени най-съществените функции в синдикалното ръководство за област Хасково. Поради тези съображения с решението уволнението й е признато за незаконно, тъй като за него не е получено предварително съгласие в съответствие с изискването на чл. 333, ал. 3 КТ. Приет е за основателен искът за възстановяването й на длъжността, заемана до уволнението. Въз основа на представени удостоверения от НОИ е уважена и претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Поставеният от касатора въпрос е некоректно формулиран, тъй като е привързан към становището на касатора за установените по делото факти, по-конкретно - че ищцата не е била член на синдикално ръководство, каквито съдът не е приел да следват от събрания доказателствен материал. Противно на становището на касатора съдът е обосновал извод, че ищцата е била член на синдикалното ръководство, както и, че анализът на доказателствата, събрани при повторното въззивно производство в изпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, обосновава извода, че същата е била първият секретар, натоварен с най-съществените функции. С оглед и на това е обосновал и крайния си извод, че същата се е ползвала със закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Поради това с така поставения въпрос не се обосновава извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Отсъствието на общо основание е достатъчно касационното обжалване да не бъде допуснато във връзка с този въпрос. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи за очевидна неправилност имат отношение към анализа на доказателствата по делото, следователно – към правилността на въззивния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която е предмет на преценка във втората фаза на касационното производство. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е поискал присъждането на такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,