Определение № 233 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 287/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Г. Й. Т. против определение № 309/22.12.2022 г. по ч.т.д.№259/2022 г. на АС-Бургас, с което е потвърдено определение №660 от 21.10.2022 г. по т.д.№358/2022 г. на Окръжен съд- Бургас, за прекратяване на производството по иска на същия срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-гр.Бургас с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решението на изпълнителния директор/ съкр. ИД/ на „Български ВиК холдинг“АД-едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-гр.Бургас и на решенията на съвета на директорите / съкр. СД / на последното дружество за освобождаването на ищеца като член на СД и ИД на същото. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност. Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да счете подадената въззивна частна жалба за неоснователна, съдебният състав на САС е изложил следните съображения: Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск по чл.74 от ТЗ, за отмяна на решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, който на осн.чл.219 ал.2 от ТЗ решава въпросите от компетентността на общото събрание на акционерите. Искът е предявен от лице, което е било член на съвета на директорите на ответното дружество и управител и представляващ, но не е акционер. Съгласно съдържанието на правната норма (чл.74 ал.1 от ТЗ) искът за отмяна на решение на общото събрание на дружеството може да бъде предявен само от съдружник или акционер, доколкото представлява средство за защита правото на членство и на отделните членствени права. Позовал се е на съдебната практика (ТР №1/06.12.2002 год. по т.д.№1/2002 год. на ОСГК ВКС, решение №128/19.11.2009 год. по т.д.№269/2009 год. І т.о. и др.) за да обоснове извода, че активно легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ е само е само лице, имащо качеството на съдружник или акционер. С оглед липсата на процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, въззивният съд е счел последния за недопустим. От страна на частния касатор са посочени като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпросите за това, по какъв ред ищецът в посоченото си качество може да защити правата си при незаконосъобразни решения на общото събрание на акционерите и за това явява ли се Законът за публичните предприятия специален спрямо уредбата в ТЗ. Както от самата формулировка на правната разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК, така и в задължителната практика на ВКС-ТР1/2010 на ОСГТК на ВКС -т.1 става ясно, че първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване е формулиран изрично от страна на касатора правен въпрос, от отговора на който да се определя изходът по спора, и който ВКС да подложи на дискреция по съответните допълнителни критерии в чл.280 ал.1 т.т. 1-3 ГПК. Тази предпоставка в случая не е налице: Въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля, отговаряйки на въпроса, по какъв ред следва освободеният член на управителния орган на ЕАД и освободен от поста на ИД на същото да защити правата си, а само е констатирал, че при липса на качеството акционе, редът за защита не е чрез така предявения от ищеца, в конкретното производство, иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на съответните управителни органи и че по тези съображения същият се явява процесуално недопустим. Също така ,съдът не се е занимавал с приложението на ЗПублПр, нито изобщо страната -ищец е навеждала конкретни доводи в насока приложението на последния за конкретното спорното правоотношение. С оглед правна яснота следва само да се спомене, че изложеното от въззивния съд становище е изцяло в съответствие с посочената задължителна и каузална практика на ВКС, цитирана по-горе: съотв- ТР №1/06.12.2002 год. по т.д.№1/2002 год. на ОСГК ВКС, решение №128/19.11.2009 год. по т.д.№269/2009 год. І т.о. и много други. С оглед изложеното не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение