Определение № 148 от 09.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3603/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. И. срещу решение №.153/27.05.20 по т.д.№.445/20 на АС Велико Търново, с което е потвърдено реш.№.379/2.08.19 по т.д.№.244/18 на ОС В.Търново за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.29 ал.2 ЗЗД за унищожаване на запис на заповед от 18.05.16. Ответните страни П. П. Г. и Х. Н. П. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение съдът се е позовал на разпоредбата на чл.29 ЗЗД, съгласно която измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение, а когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожаване на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или е могла да знае за нея. Посочено е, че кумулативната наличност на изведените от тази правна норма предпоставки - да е сключена сделка, едната страна да е била в заблуждение относно характера и/или последиците й, заблуждението да е предизвикало умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението – в случая не са налице. По делото е доказано, че на 18.05.16 ищцата е подписала като издател запис на заповед, с който неотменимо и безусловно се е задължила /без протест и без разноски/ да плати на заповедта на П. П. Г. сумата 32000лв. на падеж 18.06.16 - при място на издаване и плащане [населено място], [улица].1, вх.Г, ет.2, ап.5. Не е установено, обаче, при подписването да е била въведена в заблуждение от В.Г. и И.М., че веднага след като подпише, П. Г. ще й издаде насрещен документ – контралетър /обратно писмо/, че няма претенции към нея по записа. Съдът е посочил, че на практика не е доказано въвеждане в заблуждение на ищцата относно последиците от подписването на записа на заповед /а именно - че те няма да настъпят поради дадено уверение за издаване на обратно писмо за непораждане на действие на записа/ от трето лице, при знание на ответницата за измамата - доколкото твърдения за това излагат само свидетелите на ищцата, които не са присъствали на сключването на сделката /другите свидетели твърдят, че записът е бил подписан безусловно и ищцата действително дължи посочената в същия сума, която й е била давана на части и е останала невърната/. Намерил е за неоснователно възражението, че записът е без основание, тъй като ищцата не е получавала пари от ответницата. Отразил е, че дори при липса на каузално правоотношение, той е годно извънсъдебно изпълнително основание, тъй като е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, респективно не е условие за действителност на менителничния ефект. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Представлява ли измама по смисъла на чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката, или за да е налице основанието за унищожаване на сделката поради измама по чл.29 ЗЗД следва да е установено само въвеждането в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката?“ /реш.№.427/14 по г.д.№.1436/14, ІV ГО, реш.№.532/03 по г.д.№.1142/02/; 2.„за правомощията на въззивния съд да събира доказателства по собствен почин /чл.202, чл.195 ГПК/, следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и да прецени доказателствата заедно и поотделно по вътрешно убеждение?“ /ТР 1/13 ОСГТК на ВКС, реш.№.69/ 9.07.15 по г.д.№.1582/14, ІV ГО, реш.№.37/30.03.20 по т.д.№.2206/18, ІІ ТО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика ф актическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл.29 ЗЗД включва елементите: 1/ да е сключена сделка, 2/ едната страна по сделката- измамената, да е в заблуждение, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката, а при едностранна сделка – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него, или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката, съответно адресатът на едностранната сделка, трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това, 4/ сделката да е сключена поради заблуждението; въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства - които могат да са елементи от фактическия състав на сделката /в този случай въвеждането в заблуждение е относно съдържанието й/, съответно вида и характера й, или правните последици, които ще настъпят след сключването й /реш.№.427/14 по г.д. №.1436/14, ІV ГО, реш.№.532/03 по г.д.№.1142/02/. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика - напротив изходила е именно от горепосочените принципни постановки. Тя не е отрекла възможността измамата да се отнася до последиците от сключването на сделката-напротив, изрично е посочила, че фактическият състав на чл.29 ЗЗД предпоставя едната страна да е била в заблуждение относно характера и/или последиците на сделката. Доколкото, обаче, в случая твърдяното въвеждане в заблуждение относно тези последиците не е доказано, претенцията е отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното не е налице отклонение от задължителната практика и съответно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В сочената във връзка с втория въпрос практика е прието, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране, да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, както и реално да ги прецени заедно и поотделно, по вътрешно убеждение; той следва да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил всички релевантни доказателства, доводи и възражения. Идентифицирал е елементите от фактическия състав на основанието по чл.29 ЗЗД в съответствие с постановките на закона и задължителната практика, посочил е, че за да е налице измама, е необходима кумулативната наличност на тези предпоставки, намерил е, че в случая не е доказано твърдяното въвеждане на ищцата в заблуждение относно последиците от подписването на записа на заповед /а именно, че те няма да настъпят, тъй като ще бъде дадено обратно писмо/ – и доколкото липсата на един от елементите е достатъчна, за да се отхвърли иска, е достигнал до извод за неговата неоснователност. Следва да се има предвид, че установяването на въвеждането в заблуждение е в тежест на ищцата /чл.154 ал.1 ГПК/ - за което са били дадени и изрични указания в определението от 3.06.19 на ОС В.Търново ГПК /стр.55/-и съдът е приел, че това обстоятелство е останало недоказано. Изложени са ясни мотиви защо доведените от А.И. свидетели не го установяват /доколкото не са били непосредствени свидетели на подписването на записа и показанията им не възпроизвеждат техни преки и непосредствени впечатления от него, а отделно от това са в близки родствени отношения с нея/, които не са произволни. Дори показанията на призованите от ответницата свидетели /дадени под страх от наказателна отговорност/ да не се кредитират, дисквалифицирането им не би могло да доведе до различен извод – т.е. до заключение, че твърденията на ищцата са доказани – доколкото тежестта за установяването им е нейна и липсват други - извън показанията на изслушаните доведени от нея свидетели неочевидци - годни доказателства, които да ги установяват. Съдът изрично се е произнесъл и по направените с въззивната жалба доказателствени искания /с определение от 17.02.20/ - които е отхвърлил като преклудирани, а твърденията в изложението по чл.284 ал.3 ГПК за процедиране в отклонение от задължението за служебно събиране на доказателства са общи, неконкретизирани и неотносими към разглежданата хипотеза. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 500лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,