Определение № 48 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 87/02.04.2019 г. по гр. д. № 549/2018 г. на Козлодуйския районен съд:

1. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е обявен за нищожен като привиден договор за замяна, сключен с н. а. № 169/2017 г., с който Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х. и Т. В. Г. прехвърлили на А. Н. Н. 4/6 ид. ч. от наследствен имот, съставляващ нива с площ 107.300 дка, трета категория, в м. „Ш.“, имот № ........., в землището на [населено място], срещу правото на собственост върху 35 тона царевица - реколта 2017 г.;

2. на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е обявен за действителен договор за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от описания в предходния абзац недвижим имот;

3. отхвърлен е иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на В. С. В. като наследник на В. С. Д. да изкупи дела на наследниците Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х. и Т. В. Г. от заменения недвижим имот;

4. признато е за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между В. С. В., Г. П. Г., Д. П. Г., Н. Х. Н., Г. Х. Н., Й. В. П., П. В. П., В. М. В., К. А. В., М. Д. К., Р. Д. М., Г. В. Х., Т. В. Г., А. Н. Н. и В. В. И., че В. С. В. е собственик по наследство на 17/42 /или 34/84/ ид. ч. от наследствен имот, съставляващ нива с площ 107.300 дка, трета категория, в м. „Ш.“, имот № .........., в землището на [населено място], като отхвърлил иска до претендирания размер от 22/42 /или 44/84/ ид. ч.

Това решение е влязло в сила като необжалвано в частите, с които е обявен за нищожен като привиден договор за замяна на наследствен имот, съставляващ нива с площ 107.300 дка, трета категория, в м. „Ш.“, имот № ..........., в землището на [населено място] и е обявен за действителен договор за покупко-продажба на същия имот.

В частите, с които е уважен иск за собственост на 17/42 /или 34/84/ ид. ч. от имота, същият иск е отхвърлен до претендирания размер от 22/42 /или 44/84/ ид. ч. и е отхвърлен иск за изкупуване по на чл. 33, ал. 2 ЗС, първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 94/13.03.2020 г. по в. гр. д. № 728/2019 г. на Врачанския окръжен съд.

Ищецът е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно отхвърления иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

В частта по иска, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

Ответниците по касация - ответници по делото, не са подали отговори.

Касационната жалба е допустима - подадена е в срок, срещу съдебен акт, който попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С въззивното решение, което в тази част е влязло в сила, е прието, че ищецът /сега касатор/ е собственик на 34/84 ид. ч. от недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на общинската служба по земеделие като произхождащ от В. С. Д., починал през 1953 г. Прието е също така, че с н. а. № ...../22.11.2017 г. част от наследниците на общия наследодател са се разпоредили чрез привиден договор за замяна, прикриващ договор за покупко-продажба, с 4/6 ид. ч. от съсобствения имот в полза на А. Н. - трето за съсобствеността лице.

По предявения иск за изкупуване на продадените идеални части от съсобствения имот въззивният съд приел, че ищецът не е бил поканен да изкупи дела на продавачите, поради което двумесечният срок за предявяване на иска по на чл. 33, ал. 2 ЗС тече от узнаване за продажбата.

Въззивният съд приел, че в тежест на ищеца, който твърди, че е узнал за сделката през м. март 2018 г., е било да докаже този факт, а не на ответниците. По делото е разпитан свидетелят Н. Й., който в показанията си е посочил, че ищецът е научил за замяната през м. март 2017 г. и така неговото изявление е отразено на две места в съдебния протокол. Тъй като привидната сделка е извършена на 22.11.2017 г., показанията на свидетеля са приети за неадекватни и недоказващи твърдението на ищеца, че в двумесечен срок от узнаването е завел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС - на 18.04.2018 г. От писмените доказателства по делото съдът е направил и косвен извод, че на 01.12.2017 г. ищецът се е снабдил от районния съд в [населено място] с удостоверение за приемане наследството на сестра си Г. Ц., като вписването на това приемане е било още през 2015 г., т. е. ищецът вече вероятно е бил разбрал за замяната през м. ноември 2017 г. и е започнал да събира документи, за да заведе исковете си през м. април 2018 г. пред Козлодуйския районен съд. Оттук въззивният съд заключил, че двумесечният срок за завеждане на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл до края на м. януари 2018 г.

Въззивният съд добавил и това, че дори да се приеме логиката на ВКС в някои негови решения, че "при липса на безспорни данни за момента на узнаване за сделката за замяна от страна на ищеца, следва да се приеме, че искът е предявен в законоустановения двумесечен срок“, в настоящия случай не е доказано кога точно ищецът е узнал за сделката поради липса на доказателства, освен неадекватните твърдения на св. Й., поради което съдът приел иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за недоказан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. когато идеална част от недвижим имот е била продадена от съсобственик - ответник, на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик - ищец, да е бил поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС;

2. при липса на доказателства по делото, че узнаването от ищеца за продажбата, в която той не е участвал като страна, и за нейните съществени белези е настъпило в по-ранен момент от заявения пред съда от ищеца момент на узнаване за продажбата, следва ли да се приеме, че искът е предявен от ищеца в законоустановения срок.

Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV-то г. о., решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., и определение № 18/10.01.2013 г. по гр. д. № 892/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване;

3. има ли значение за момента на узнаването за продажба по смисъла на чл. 33, ал. 2 ЗС, че продажбата е прикрита от привидна замяна и какво е то - по този въпрос въззивното решение противоречи според касатора на решение № 197/03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. на ВКС, I-во г. о., и решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I-во г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване;

4. налице ли са предпоставки за аналогия на закона /analogia legis/ въз основа на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗС по въпроса дали неуведоменият по реда на чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственик е добросъвестен до момента на узнаването му за продажба на дял в съсобствен имот от съсобственик на трето лице - по този въпрос касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Предвид мотивите, изложени в обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по първия поставен въпрос: когато идеална част от недвижим имот е била продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е бил поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, поради което е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., с което е прието, че тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответниците.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.