Определение № 50082 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 285/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №1153/09.11.2021г. по в.гр.д.№2098/21г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение №900611/29.04.2021г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която ЗАД“Армеец“АД е осъдено да заплати на К. Н. Г. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Г. /неин брат/, настъпила вследствие ПТП, реализирано на 05.06.2018г., както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати съответното адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, държавна такса и разноски и вместо това искът на тази ищца е отхвърлен. В останалата му, обжалвана от ЗАД“Армеец“АД част – с която дружеството е осъдено да заплати на М. В. Г. и Н. К. Г. /родители на К. Г./ обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие в размери от по над 105 000 лв. до присъдените от първата инстанция 150 000 лв., ведно с лихви и разноски, решението е потвърдено. Така постановеното решение е обжалвано от ищцата К. Н. Г., представлявана от адв.Г. Б., с оплаквания за необоснованост и неправилност на същото в частта му, с която предявеният от нея иск за неимуществени вреди е отхвърлен. Счита решаващия извод на въззивния съд, че между починалия и ищцата липсва изградена особена близост е необоснован и повърхностен, без да бъде съобразен с ангажираните по делото доказателства, поради което моли в тази му част решението да бъде отменено и вместо него постановено друго,с което предявеният от нея иск за неимуществени вреди да бъде уважен. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката се позовава на приложимост на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,като сочи,че въззивният състав се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по материално-правни въпроси от значение за изхода на делото,а именно: 1.Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството,че претендиращото обезщетение лице по чл.493а ал.4 КЗ с предявен иск по чл.432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?; 2. При предявен иск по чл.432 КЗ от лице по чл.493а ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме,че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?; 3.Кои са критериите, включени в понятието „само по изключение“, визирано в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди? Тези критерии базирани ли са на конкретни обективни обстоятелства, какви са те и следва ли съдът да изложи мотиви за тях? Наличието на особено близка привързаност между брат и сестра, връзките помежду им, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, обитаването на едно и също жилище, покриват ли изведените в т.1 от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване правото на сестрата да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената при деликта смърт на брат й?; 4.Дължи ли се обезщетение на ищцата-сестра на починалия при процесното ПТП и при събраните по делото доказателства, с оглед на разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за особено близка връзка с починалите?; 5. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? Сочи се,че даденият от въззивния състав отговор на въпросите по първите три пункта противоречат на разрешенията в определение №186/02.04.2020г. и в решение №92/17.11.2020г. по т.д.№1275/19г. на ВКС второ т.о. Насрещната по касационната жалба страна – ЗАД „Армеец“АД е подала, чрез юрисконсулт Л. М., писмен отговор срещу нея, в който е изложила съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението по иска на К. Г., а по същество поддържа неоснователност на наведените в нея оплаквания за неговата неправилност. Срещу частта от решението, с която първоинстанционното решение е потвърдено в осъдителната му част за разликата над 105 000 лв. до присъдените 150 000лв. за всеки от ищците Н. К. Г. и М. В. Г., е подадена касационна жалба от ответника-застраховател, представляван също от юрисконсулт М., с искане в тази му част решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени. В касационната си жалба страната навежда оплаквания за неправилност на въззивния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита определения от въззивната инстанция размер на обезщетението за прекомерно завишен и неотговарящ на доказаните по делото като причинени пряко от произшествието вреди на ищците М. и Н. Гърменови. Квалифицира като неправилен и несъобразен с доказателствата, с материалния закон и с практиката на касационната инстанция извода на въззивния съд за липса на съпричиняване. Във връзка с това се позовава на допуснато от него процесуално нарушение с необоснования му отказ да допусне допълнителна комплексна авто-техническа и медицинска експертиза при направено от него възражение за непълнота и необоснованост на заключението на вещите лица относно механизма на получаването на всяко от травматичните увреждания на пострадалия, прието в производството пред въззивната инстанция. Сочи,че неправилно въззивният съд не е съобразил приетото в първоинстанционното производство заключение, с което счита за установено,че обезопасителният колан, в случай,че е бил поставен, би предпазил пострадалия от получените тежки травми. В касационната жалба са наведени твърдения за очевидна неправилност на обжалваната част от решението с твърдения,че в него са вложени разбирания за справедливост, различни от съдържащата се в ППВС №4/68г., присъдените обезщетения са в изключително завишени размери, които са определени при формално и бланкетно посочване на значимите обстоятелства, без анализ на съответните доказателства, които ги установяват. В приложеното към касационната жалба писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване застрахователят се позовава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и на очевидна неправилност на въззивния акт в обжалваната от него част, като основание за допускане по чл.280 ал.2 ГПК. С общи твърдения за отклонение от задължителната практика на Пленума на ВС, обективирана в ППВС №4/68г. и от съображенията, изложени в ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС касаторът е формулирал следните въпроси, които счита,че въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на спора начин в постановения от него съдебен акт: 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2. Следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо?; 3. Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?; 4. Следва ли въззивния съд да допусне повторна/допълнителна експертиза, дори по служебен почин, при наличие на необоснованост на изводите на изготвеното експертно заключение, противоречия между изводите на вещите лица и останалите събрани по делото доказателства, както и когато заключението е очевидно непълно?; 5. Следва ли въззивният съд да намали съответно размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дори и пострадалият да не е допринесъл за конкретното настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, т.е. ако поведението му е рисково? Срещу касационната жалба на ЗАД“Армеец“АД е подаден писмен отговор от М. Г. и Н. Г., в депозиран от пълномощника им адв.Б. в законоустановения срок писмен отговор,в който застават на становище за необоснованост на сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му потвърдителна част, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по въпросите за критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди и за съпричиняването от страна на пострадалия при ПТП. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е съобразил,че част от първоинстанционното решение е влязла в сила, с което е формирана сила на пресъдено нещо по частта от спора, касаеща материално-правната легитимация на ЗАД“Армеец“АД да отговаря пред претърпелите неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.06.2018г., причинено от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника. Намерил е за спорни между страните пред въззивната инстанция въпросите какъв е размерът на дължимото на ищците Н. и М. Гърменови – родители на загиналия в ПТП К. обезщетение за неимуществени вреди; дали сестрата на същия К. Г. е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди и в какъв размер и дали е налице съпричиняване. За да извърши преценката си в какъв размер обезщетението за претърпените от родителите неимуществени вреди би било справедливо, съдът е съобразил установеното от доказателствата по делото,че починалият към датата на ПТП е бил в млада възраст – 20 години, здрав, усмихнат добър и възпитан /по описание от свидетелите/, имал е близки ежедневни отношения с родителите си,с които е живеел в общо домакинство,те са разчитали на помощта на сина си както в ежедневието си, така и за старините си; че смъртта му е настъпила внезапно, неочаквано и безвъзвратно, причинявайки им огромен шок, сломявайки ги и отразявайки се върху всички сфери от живота, бита и навиците им. Посочил е,че според установеното със свидетелските показания и заключението на психологичната експертиза и към момента ищците изпитват непреодоляна тъга и чувстват липсата – бащата продължава да ходи нощем на гроба на сина си,като всяка година носят торта за рождения му ден на гроба му; и у двамата е налице психологическа травма с разстройство в адаптацията, при което за ищците е невъзможно да се върнат към своя обичаен ритъм на живот. Освен тези установени от доказателствата фактически обстоятелства съдът е отчел и момента на настъпването на вредата, стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на застрахователно покритие по застраховката и на базата на това е приел за справедлив размер на обезщетението 150 000 лв. за всеки от ищците. По отношение на ищцата К. Г. съставът е съобразил мотивите на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като е посочил,че при доказана родствена връзка между починалия и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му извън кръга на лицата, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., се дължи по изключение при наличието на особено трайна и дълбока връзка между него и преживелия роднина, възникнала поради конкретни житейски обстоятелства, извън присъщите за съответния вид родство, като от смъртта на единия другият е търпял болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите за този вид родство. Кредитирайки свидетелските показания, е приел за установено,че тази ищца и починалия са отраснали заедно и до смъртта на момчето са споделяли обща стая и заедно с родителите си, баба си и дядо си са живели в едно домакинство; не са се карали и непрекъснато са били заедно.Тези обстоятелства съдът е приел,че характеризират обичайни за българския бит и душевност здрави и пълни с обич отношения между брат и сестра, споделящи общ дом на възрастта,на която са се намирали /сестрата е била на 25 години/. Липсата на доказателства, че тази връзка е със съдържание,излизащо извън тези рамки и от изключителен характер, както и установеното от вещото лице,че, въпреки преживения от сестрата стрес и отключено разстройство в адаптацията, същата, с оглед възрастта и адаптивността й, е с най-благоприятна прогноза за възстановяване, са мотивирали въззивния съд да направи извод за липса на материална легитимация по отношение на ищцата К. Г. да получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния брат. По своевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради управление на автомобила с превишена скорост и непоставен предпазен колан, съдът се е позовал на разясненията в ТР №1/2014г. на ОСТК, съобразявайки,че приносът за увреждането е обективен и следва да бъде в непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен. За да обоснове извода си,че непоставеният предпазен колан и поддържаната от Г. към момента на ПТП скорост от 81 км/ч не са допринесли за леталния изход, съдът е обсъдил и анализирал както заключенията на изслушаните в първата инстанция авто-техническа и медицинска експертизи, така и това на допуснатата във въззивното производство комплексна експертиза. Отчел е установеното с тях,че непосредствена причина за смъртта на К. Г. е получената при ПТП множествена травма, като водеща е черепно-мозъчната такава; че ударът е бил непредотвратим дори починалият да е спрял преди мястото на настъпването му; същият е бил страничен и кос, с оглед установения механизъм на ПТП /както насрещно движещият се автомобил,така и този, управляван от Г., са се опитали да избегнат челен удар, извивайки воланите на дясно/, при което съприкосновението между двете МПС е настъпило в областта на предна лява врата на управлявания от Г. автомобил; в резултат именно на това основната и най-тежка черепно-мозъчна травма /с множество фрактури на кости и множество контузионни огнища в лява хемисфера и в мозъчния ствол с размекване и деструктуриране на мозъчното вещество/ е причинена в лявата част на главата му, като в резултат на прекъсването на функциите на мозъка е настъпила и установената полиорганна недостатъчност; останалите травми – охлузвания, разкъсно-контузни травми на главата вдясно са получени при последвалото изпадане на тялото му от автомобила. Съдът е възприел становището на вещите лица от комплексната експертиза, че при удара отляво главата на Г. се е ударила в лявата странична част на автомобила, а движението й встрани не може да бъде спряно от предпазния колан, нито той би могъл да намали интензитета на удара, като се е позовал и на заключението им,че в случая липсва пряка причинна връзка между липсата на поставен колан и настъпилата смърт.Изрично в решението си съдът е изложил мотиви защо кредитира заключението на комплексната експертиза, приемайки оспорването й от ответника за неоснователно. Посочил е,че същото е обосновано, пълно и категорично, не е дадено под условие, а изводите на вещите лица са защитени от тях, включително в откритото съдебно заседание; отговорите на въпросите са съобразени с доказателствата по делото и са основани на специалните им познания; липсва противоречие между него и заключенията на останалите вещи лица, като всички те установяват,че смъртта е настъпила в резултат на черепно-мозъчната травма, а какви са последиците от останалите травми, били ли са те смъртоносни и биха ли се получили при поставен предпазен колан съставът е приел за въпроси, които нямат отношение към конкретния вредоносен резултат, след като само едната от травмите е смъртоносна и би се получила независимо от наличието на правилно поставен предпазен колан. На базата на тези мотиви съдът е направил и крайния си извод за липса на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на смъртта му. Същия извод съставът е направил и по отношение на възражението, че Г. е управлявал автомобила с превишена скорост, доколкото от заключението на авто- експерта е установено,че неговото движение не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като при предприетото изпреварване от страна на насрещно движещото се МПС безаварийното разминаване на автомобилите на пътното платно е било невъзможно. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не са налице основания за допускане на касационен контрол на така постановеното въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с разясненията в ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, свързани с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства. Всички поставени в изложението към касационната жалба на К. Г. въпроси от първи до четвърти пункт са свързани с материално-правната легитимация на ищцата /установяването на наличието на която е от значение за положителния изход на делото/, но не всички са обуславящи, съобразно посочения по-горе критерий. Четвъртият от тях е по правилността на решението и поради това не е от правен характер, доколкото отговорът му изисква преценка на конкретните доказателства по спора. С принципните постановки на Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се приема,че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и само по изключение – всяко друго лице, което е създало изключително силна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, такава, каквато би била тя между починалия и най-близките му, посочени в постановленията, родственици и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Съгласно изложеното в мотивите в решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/20г. на Второ т.о. на ВКС възприетото с посоченото тълкувателно решение отстъпление от последователно прилагания в практиката ограничителен подход, установен с ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., не цели разширяване кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия в резултат на деликта, а е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди и на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., но само когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Силата и времетраенето на моралните болки и страдания, които едно лице търпи от смъртта на своя родственик, както и съществуващата приживе между тях връзка, могат да бъдат различни според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай и не могат да бъдат обхванати и посочени нито изчерпателно, нито примерно, за да биха могли да бъдат прилагани в практиката като общ критерий за преценка. В този смисъл първите два въпроса от изложението на Г. също не могат да обосноват приложимост на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като общозначим и приложим към всички възможни хипотези на търсено обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик отговор не може да бъде даден. Обуславящи за крайния изход на спора са въпросите, включени в пункт трети от изложението, доколкото кореспондират с приетото от въззивния съд, че не са установени такива житейски обстоятелства /като например ищцата и починалият да са израснали без родители и да са се грижили изключително и само един за друг/, които да обосновават изключително силна връзка извън обичайната и традиционната между брат и сестра, характерна за българската традиция. Този извод на съда обаче не е в противоречие с принципните разрешения в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,, а е в синхрон и със служебно известната на състава практика - обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о. и др., в които принципно се приема,че би могъл да се направи извод за изключителност на съществувалата между починалия и преживелия го родственик житейска и емоционална връзка, когато са установени такива особени житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за подобна връзка, при която единият от тях да е имал определящо /доминиращо/ присъствие в живота на другия, а за изключителност на интензитета и продължителността на търпените от преживелия болки и страдания, следва да се говори,когато смъртта на единия е предизвикала особено тежки и продължителни последици в живота и душевното състояние на другия в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип родствена връзка. От установеното,че ищцата и починалият не са израснали без родители, а са живели в общо домакинство с тях и със своите баба и дядо, поради което никой от тях не е имал доминиращо спрямо другия присъствие, съдът, в съответствие с посочената по-горе практика, е приел за недоказано емоционалната връзка между двамата да е била по-необичайна от нормално изпитваните близки чувства между брат и сестра, които са отраснали заедно в едно задружно семейство с двама родители. По отношение на втория елемент съдът е отчел като недостатъчни да обосноват изключителност както установеното от психологическата експертиза наличие на разстройство в адаптацията у ищцата К. Г., така и сравнително благоприятната прогноза на вещото лице за пълното ѝ възстановяване, благодарение на възрастта ѝ и адаптивните ѝ способности. Последният от въпросите на касаторката, относим към задълженията на съда, които следва да изпълни при осъществяването на решаващата си дейност е от процесуално-правен характер и осъществява общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Във връзка с него обаче същата нито се позовава на конкретен допълнителен критерий /извън общото твърдение за наличие на основание за допускане по чл.280 ал.1 т.1 по материално-правните въпроси/, нито сочи практика на ВКС, в отклонение от която да е процедирал въззивният състав. Поради това и с този от въпросите не може са бъде обоснован извод за основателност на искането за извършване на селекция на касационната ѝ жалба. Първият от формулираните в изложението на касатора ЗАД“Армеец“АД въпроси е относим към приложението на чл.52 ЗЗД при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък,а следващите три са от процесуално-правен характер и касаят дейността на въззивния съд при постановяването на решението му по съществото на спора, поради което се явяват обуславящи изхода му. Даденото от въззивния съд разрешение по първия от въпросите обаче не е в противоречие с трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд, нито при постановяването на решението съдът се е отклонил от задълженията си да обсъди всички доказателства и да изложи свои мотиви, с които да обоснове направения от него извод за размера на обезщетенията, който намира за справедлив. Съгласно постановките на цитираното от касатора ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да обсъди и въз основа на тях да направи извод за значението им при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Според постановената при прилагането и доразвиването на тези постановки практика по чл.290 ГПК, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането /решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др./. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът е обсъдил всички установени по делото със съответните доказателствени средства обстоятелства, които, противно на тезата на касатора, не е изброил схематично, а е обосновал в отношението им към определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди на 150 000 лв. Нито в жалбата, нито в изложението си касаторът не сочи кои, според него, останали необсъдени от въззивния състав конкретно установени обстоятелства биха обусловили по-нисък от определения от съда размер. Поради липса на обоснован допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, решението в обжалваната му от ЗАД“Армеец“АД част не може да бъде допуснато до касационен контрол. Последният от въпросите, свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, не би могъл да се счете за осъществяващ общото изискване за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, предвид начина, по който е формулиран. Въззивният съд не е приел,че с поведението си пострадалият е допринесъл за увреждането си, но въпреки това посочената разпоредба, предвиждаща намаляване на обезщетението, не следва да се приложи, тъй като поведението му не е способствало за настъпването на ПТП /в какъвто контекст се търси отговор/. Напротив, съставът изрично е посочил, съобразявайки и цитираната от касатора задължителна практика по ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, че причинната връзка следва да се издирва в поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и за настъпването на увреждащото събитие. Освен това съдът, след подробен анализ на събраните по делото доказателства /и в частност, основно позовавайки се на експертните заключения/, е направил обоснован извод за липса на такъв принос, а не както се твърди с въпроса, че същият е налице. Други въпроси и друга практика, в противоречие с която да се е произнесъл въззивният съд, касаторът не сочи, поради което следва да се заключи, че и с този въпрос не се осъществяват предпоставките за извършване на селекцията. Не може да бъде направен в настоящото производство и извод, че въззивното решение в обжалваната му от застрахователя част е очевидно неправилно. Според поддържаното в практиката на ВКС з а да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, решението следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция, извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. В настоящия случай предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК не се обосновава от касатора с подобни твърдения, а с наведени доводи за необосновано завишени размери на обезщетението и нарушение на чл.52 ЗЗД, които са основание за отмяна по чл.281 ГПК при вече допуснат касационен контрол, но не и за селектиране на жалбата му. Изложеното налага да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваните и от двамата касатори части. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторката К. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД“Армеец“АД сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. ЗАД“Армеец“АД следва да понесе направените от М. и Н. Гърменови разноски по упълномощаването на адвокат Б. за подаване на отговор на касационната жалба на дружеството в размери по 9500 лв. на всеки. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение