Определение № 7 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 771/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на А. С. Л. от [населено място] срещу определение № 3491/10.03.2011 г. по гр.д. №2350/ 2011 на СГС, ІV-а състав, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение частната жалба на този жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК издадена в полза на [фирма] от СРС, ГО, 65 с-в по ч.гр.д. № 10 423/2009 и от [фирма]- [населено място] в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната жалба на втория жалбоподател [фирма]- [населено място] срещу същото разпореждане, като просрочена. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт определение № 3491/10.03.2011 г. по гр.д. №2350/ 2011 на СГС, ІV-а състав, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение частната жалба на първия жалбоподател срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК издадена в полза на [фирма] от СРС, ГО, 65 с-в по ч.гр.д. № 10 423/2009.Това е така, доколкото, съгласно чл.274 ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат само актовете изрично упоменати в тази разпоредба, сред които определенията на съда по частни жалби по чл.419 от ГПК не попадат. В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната жалба на втория жалбоподател срещу същото разпореждане, като просрочена, то същата представлява частна жалба по чл.274 ал.2, пр.1 от ГПК. За да постананови обжалваното определение, в тази част, с която приема, че частната жалба на втория жалбоподател е просрочена, съставът на въззивния съд се е позовал на удостоверение изх. № 04929/11.02.2011 г. изд. по изп. дело № 20098500400187 на ЧСИ рег. №850-Ал.Б., което удостоверява връчването на покана за доброволно изпълнение на [фирма] по реда на чл.50 ал.2 от ГПК на 24.04.2009 г. .,поради което и двуседмичният срок за обжаялване по чл.419 от ГПК е изтекъл още на 08.05.2009 г., а оставената безразглеждане частна жалба е депозирана в съда на 15.05.2009 г. ,т.е. явява се просрочена. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. не споделя горните изводи по следните съображения: Липсват каквито и да е доказателства за връчването изобщо на покана за доброволно изпълнение/П./ на [фирма]- [населено място], доколкото приложените копия от П. за изпращани до А. С. Л. в лично качество, а не като представител на дружеството-жалбоподател. Връчването на търговец при условията на чл.50 ал.2 от ГПК се удостоверява със самия отрязък от призовка, респ. П., с отбелязване върху нея от длъжностното лице по връчване на съобщения неговата констатация, че адресът на търговеца вписан в търговския регистър е напуснат, а не чрез удостоверение от ЧСИ. При това положение следва да се приеме, че така оставената без разглеждане като просрочена частната жалба на втория жалбоподател [фирма]- [населено място] следва да се разгледа от въззивния съд по същество, съгласно чл.419 от ГПК, доколкото липсват основания да се приеме, че същата е просрочена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение