Определение № 742 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1190/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Еридантранс“ ООД срещу решение № 795 от 21.12.2023 г. по т. д. № 729/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 647 от 18.05.2023 г. по т. д. 790/2022г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Еридантранс“ ООД срещу Столична община иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 428 789,28 лева с ДДС – претендирана индексирана разлика в цената на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари – м. декември 2019 г. при маршрутен пробег от 714 769,579 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., сключен между Столична община като възложител и “Еридантранс” ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата от 428 789,28 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (29.04.2022 г.) до окончателното й плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 118 045,50 лева - мораторна лихва за забава върху главницата (428 789,28 лева) за периода от 14.02.2019 г. до 28.04.2022 г. включително, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че за да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е извършил неправилно тълкуване на процесния договор и в нарушение на чл. 20 ЗЗД не е установил действителната воля на страните. Сочи, че изводът на съда е неправилно обоснован със сключените между страните допълнителни споразумения за индексация на цената по договора, като изтъква, че сключването на споразумение е правна възможност, независимо от клаузите на договора, и постигнатите съглашения не изключват извода, че в договора е установен автоматичен механизъм за изменение на цената, неизискващ сключване на допълнително споразумение, за да настъпи договорената промяна в правоотношението. Счита, че изявлението му по писмо от 17.08.2015 г. не може да бъде тълкувано в предлагания от ответника смисъл за отказ от права по повод на процесната претенция за възнаграждение по договора за осъществена дейност през 2019 г. Допълва, че решението е постановено и при допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в несъобразяване с дадения доклад на делото от първоинстанционния съд, включително правната квалификация на исковете, при липса на възражения срещу същия от страните. По тези доводи моли решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли въззивният съд да се съобрази с приетия окончателен доклад на първоинстанционния съд и разпределената от него доказателствена тежест?

2. Как следва да бъде тълкувана уговорка в дългосрочен договор с продължително действие, че цената по него не може да се изменя освен в определени случаи / респективно че може да се изменя в определени случаи – като изрично предвиден в договора механизъм за определяне на актуална цена или като уговорка при какви условия страните могат да изменят договора, ако желаят?

3. При положение, че всеки договор може да бъде изменян по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, допустимо ли е страните предварително да уговорят механизъм за изменение на договора и той съвпада ли с взаимното съгласие на същите, постигнато впоследствие?

Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси в противоречие с практиката на ВКС по цитирани в изложението решения по чл. 290 ГПК и моли решението да бъде допуснато до касация по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При условията на евентуалност моли касационно обжалване да бъде допуснато по въпросите при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Сочи като основание за допускане на касационно обжалване и очевидна неправилност на обжалваното решение.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Столична община, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение при установяване на фактическата обстановка по делото е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Приел е, че спорният по делото въпрос е по тълкуването на клаузите на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор от 04.06.2001 г., касаещи формирането на дължимото от ответника на ищеца възнаграждение за километър пробег. Посочил е, че договорената в ал. 1 цена е в размер на 1.65 лева на км/пробег, а с клаузата на ал. 2 от същата договорна разпоредба е уговорено, че тази цена не може да бъде променяна, освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване цената на горивото за една календарна година с над 30 %, респективно ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части надхвърли 50 % от стойността им за съответната календарна година. Счел е, че от представените по делото допълнителни споразумения: от 26.07.2004 г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1 за определяне на цена в размер на 1,71 лв. за км/пробег; от 28.06.2006 г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1 за определяне на цена в размер на 1,93 лв. за км/пробег; от 14.12.2006 г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1 за определяне на цена в размер на 1,99 лв. за км/пробег; и от 16.05.2009 г. за изменение в клаузата на чл. 42, ал. 1 за определяне на цена в размер на 2,57 лв. за км/пробег, се установява, че в изпълнение на договореното в чл. 42, ал. 2 от договора определената в чл. 42, ал. 1 цена от същия се е променяла винаги с подписани от страните двустранно споразумения. Изтъкнал е, че с договора не е постигнато съгласие, а и не съществува установена практика между страните, договорената твърда цена за км/пробег да се индексира автоматично. Подчертал е, че с клаузата на чл. 65 от процесния договор е предвидено, че измененията на договора са валидни, само ако са изготвени в писмена форма и съответно подписани двустранно, поради което е счел, че установената между страните по този договор практика не се е отклонила от тази договорка, а е в нейно изпълнение. Обобщил е, че не са налице предпоставките за изменението на чл. 42, ал. 1 от договора, съобразно клаузите на чл. 65 и чл. 42, ал. 2 от същия, поради което е намерил исковата претенция за присъждане на индексирано /увеличено/ възнаграждение за извършен обществен превоз за 2019 г. за неоснователна.

По тези мотиви и предвид несъвпадение с изводите на първоинстанционния съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил исковете като неоснователни.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора първи процесуален въпрос не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обусловил правната воля на въззивния съд. Въззивният съд не е обсъждал дадения доклад на делото от първоинстанционния съд, не е приемал нещо различно от заложеното в доклада по отношение на релевантните факти, нито по отношение на правната квалификация на исковете, а е основал решението си на различно тълкуване на клаузите на процесния договор, съответно на защитната теза на ответника, включително изложена в сезиралата въззивния съд въззивна жалба.

Третият поставен от касатора въпрос също не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Съдът не е отрекъл възможността страните предварително да уговорят механизъм за изменение на договора, нито е отрекъл възможността всеки договор да бъде изменян по свободната воля на страните, поради което както и да бъде отговорено на въпроса, отговорът няма да е от значение за правилното решаване на делото.

Поставеният втори въпрос e относим към осъществената от въззивния съд решаваща дейност и извършеното от съда тълкуване на отделни клаузи на процесния договор в контекста на повдигнатия от страните спор досежно действителната воля на страните за начина на формиране на възнаграждението по процесния договор, като следва да бъде прецезиран в смисъл: „Относно задължението на съда да тълкува неясна или двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните.“

По въпроса е налице утвърдена практика на ВКС, обективирана в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения като: решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. 1698/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 215 от 21.03.2018 г. по т. д. 2233/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 67 от 30.07.2014 г. по т. д. 1843/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 132 от 20.12.2016 г. по т. д. 772/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. 1698/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съобразно която на тълкуване подлежи неясна или двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните, като съдът при тази си дейност е длъжен да се съобрази с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, и не може да подмени нейното съдържание. При издирване на действителната обща воля, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на даденото с него разрешение на правния въпрос с цитираната съдебна практика.

Изводът за допускане на касационно обжалване по преформулирания въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение