Определение № 350 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 14011/10.08.2017 год. н а Т. Е. И. – С. и С. Т. С., и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Р. Т. - САК срещу въззивно Решение Nо 1450 oт 22.06.2017 година по гр. възз. д. Nо 5282/2016 год. на АС- София. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение първата инстанция по уважените искове на Е. П. К.- Й., Л. О. О. и С. Л. Б. за собственост на апартамент в [населено място] по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 1 ЗВСОНИ и ЗН. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл.79 ЗС във вр. с чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и л. 7 ЗВСОНИ, на съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год. / по въпроса за приложението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ в хипотезите на възстановена собственост на основание чл. 7 ЗВСОНИ, когато лицата спрямо които е заявен иска за собственост на реституирания недвижим имот не са стани в производството по чл. 7 ЗВСОНИ и са направили възражения за придобиване на собствеността по давност, с довод този въпрос налага произнасяне поради липса на конкретна съдебна практика. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. К. М.- САК, като пълномощник на ответниците по касация Е. П. К.- Й., Л. О. О. и С. Л. Б., с който отговор се поддържа, че не са налице законовите предпоставки за допускане на касационното обжалване, обжалваното съдебно решения не сочи на отклонение от цитираната задължителна съдебна практика, както и по причина, че на така поставения правен въпрос е даден отговор с решението при предходното касационно обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в редакцията до изм.с ДВ. бр.86/2017 година, намира: При констатацията за спазен срок по чл. 283 ГПК и обжалаваем по см. на чл. 280, ал.2 ГПК / редакция до изм.с ДВ. бр.86/2017 година / акт на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на доводите на касаторите за допускане на касационното обжалване и възраженията на ответниците по касация, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, приемайки за основателни съображенията за липса на съдебна практика относно приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност, когато ответникът по иска, релевирал възражения за придобивна давност, не е бил страна в спора по чл. 7 ЗВСОНИ. Не може да се сподели довода на ответниците по касация, че този въпрос е поставен още при първата касация по делото, тъй като касатора Т. С. не е участвала в производството ,приключило с решение по същество от касационния съд. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай общо в размер на сумата 2069 лв. / две хиляди и шестдесет и девет лв./ дължима от касаторите по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната.При невнасяне на дължимата пропорционална държавна такса касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/ редакция до изм. с ДВ. бр.86 /2017 година /, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия