Определение № 644 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 988/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Д. К. Ц., чрез назначения му от съда особен представител И. Г., срещу определение № 330 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 234/2022 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 230 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 1189/2021 г. на Габровски районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Габровски окръжен съд. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 458/28.11.2022 г. по гр. д. № 234/2022г. на Габровски окръжен съд за привеждане на настоящата частна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с вх. № 4350/29.12.2022 г., в което не е формулиран какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Не се съдържат и твърдения, вкл. бланкетни, за наличието на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалвания акт, въззивния съд е приел за установено, че жалбоподателят - ищец е предявил иск с правно основание чл. 277, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение на недвижими имоти, обективиран в н. а. № .................... г., т. ІІ, дело № .................. г. на Нотариус Н. М. при Габровски районен съд. От представените по делото удостоверения за данъчна оценка е намерил за установено, че данъчната оценка на имотите - предмет на процесния договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт, е в размер общо на 339 670.10 лв.. При това положение е счел, че цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. с т. 2 ГПК и съставлява данъчната оценка на имотите. В случая, доколкото предмет на атакувания договор за дарение е 1/3 ид.ч. от процесните имоти, съдът е приел, че цената на предявения конститутивен иск възлиза на сумата 113 223. 37 лв. – 1/3 ид.ч. от данъчната им оценка. С оглед това и съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК е намерил, че компетентен да разгледа предявения иск е Окръжен съд – Габрово, на когото е изпратил делото по компетентност. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложените в частната касационна жалба оплаквания за допуснато от първоинстанционния и въззивния съд процесуално нарушение във връзка с начина на определяне на цената на предявения иск, представляват оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последните са неотносими към първата селективна фаза на касационното производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, като подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Изложените доводи, оплаквания и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Не са налице и основанията на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК – вероятна нищожност и недопустимост на атакувания акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение