Определение № 986 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2290/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „М. А.“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ответникът „ Бони Ферма Крумово Градище“ АД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта относно отхвърления иск по чл. 71 ТЗ за осъждане на ответника да издаде и предаде временни удостоверения - на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В частта относно отхвърления иск по чл. 71 ТЗ за осъждане на дружеството да впише ищеца в книгата на акционерите е потвърдил решението на първата инстанция. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не е обосновал, вкл. и по реда на чл. 129, ал. 3 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, правен интерес от иска за издаване и предаване на временни удостоверения. В останалата част съдът е приел, че въведеният като основание на иска договор за продажба на наследство, с който трима от общо шестимата наследници на починалия акционер са прехвърлили на ищеца наследствените си права, е признат с влязло в сила решение за недействителен като прикриващ съглашение за прехвърляне на акции. Приел е по-нататък, че валидността на това съглашение не е предмет на същото решение, а и на него ищецът не може да се позовава с оглед основанието на предявения иск и при липсата на изменение на иска по основание. Допълнително е изложил и съображенията, че не е налице прехвърляне на акциите с джиро съгласно чл. 185, ал. 2 вр. чл. 187, ал. 2 ТЗ. С тези съображения е обосновал и крайния извод, че ищецът не притежава права на акционер в ответното дружество. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че решението противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 220/14.02.2012 г. по т. д. № 839/2010 г. на II т. о., с доводите, че съдебната практика последователно приема, че за воденето на иск по чл. 71 ТЗ е необходим правен интерес, а такъв е налице, когато правата на ищеца като акционер биват отречени от дружеството извънсъдебно или във висящ процес; в настоящия случай правата на ищеца се отричат от ответника както чрез отказа да го впише в книгата на акционерите, така и чрез въведените в процеса възражения. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК общото условие за допускане на касационното обжалване е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните му изводи от значение за изхода на конкретното дело и който ясно и точно е формулиран от жалбоподателя. Касационно обжалване не може да бъде допуснато по въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, освен когато такъв въпрос е от значение за валидността или допустимостта на въззивното решение. В разглеждания случай от страна на жалбоподателя правен въпрос не е формулиран, единствено са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, чиято проверка обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Липсата на формулиран въпрос изключва възможността касационната жалба да бъде допусната до разглеждане. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 1200 лв. С тези мотиви съдът