Определение № 8808 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по определение № 33585 от 27.08.2026 г. по адм. дело № 20267010710745/2026 г. на Административен съд — София-град, с което е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд — София-град и Административен съд — Хасково по жалбата на З. Ш., гражданин на Пакистан, [ЛНЧ], против решение № УПП-113/10.08.2026 г. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). С оспореното решение е отхвърлена подадената от З. Ш. молба за международна закрила относно статута на бежанец поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл. 42, § 1, б. „а“ във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата за международна закрила е обявена за явно неоснователна. Жалбата е подадена чрез интервюиращия орган до Административен съд — Хасково, като с нея са направени и искания за постановяване на правото на жалбоподателя да остане на територията на страната до приключване на съдебното производство. По жалбата е образувано адм. дело № 1077/2026 г. на Административен съд — Хасково. С определение № 3725 от 24.08.2026 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд — София-град. Съдът е приел, че процедурата на границата се урежда за пръв път с Регламент (ЕС) 2024/1348 и не е включена в предметния обхват на ЗУБ. Приел е, че поради това специалните правила за местната подсъдност по глава седма ЗУБ са неприложими и производството следва да протече по общите правила на АПК при пряко приложение на регламента. Посочил е, че чл. 84 ЗУБ не намира приложение за процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, поради което правилата за подсъдност по този закон са неприложими, а намира приложение общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК. Тъй като жалбоподателят е чужденец без предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила, без постоянен адрес в страната, съдът е заключил, че постоянният му адрес е в чужбина и по чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК компетентен е Административен съд - София-град. По изпратеното дело е образувано адм. дело № 20267010710745/2026 г. на Административен съд — София-град, който с определение № 33585 от 27.08.2026 г. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че съгласно приложената регистрационна карта № [номер], издадена на 09.07.2026 г., жалбоподателят е с настоящ адрес [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково. Приел, е че в картата е вписано право на лицето да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ и е определена зона на движение — обл. Хасково, без гранична зона, с изключение на [населено място] (чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Приел е, че лицето е настанено в Транзитен център — [населено място] (чл. 29, ал. 4 ЗУБ). Посочил е, че съгласно ТР № 5 от 25.06.2024 г. по т. д. № 5/2021 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд АПК се прилага, доколкото със закон не е установено друго, а ЗУБ е специален спрямо АПК. Така при непълнота приложение намира чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове, който води до прилагане на чл. 84, ал. 2 ЗУБ и предмет на съдебен контрол по тази разпоредба са именно решенията за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Върховният административен съд счита, че спорът е подсъден на Административен съд-Хасково. Определящо е правното основание на оспорения акт. Решение № УПП-113/10.08.2026 г. е издадено изрично на основание чл. 70, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. Оспореният акт попада пряко в предметния обхват на посочената разпоредба. Приложението й следователно не се основава на аналогия по чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а е пряко, и разбирането на Административен съд — Хасково, че производството е извън предметния обхват на ЗУБ, се опровергава от правното основание, което самият административен орган е посочил в акта си. Жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият наличен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. В настоящия случай единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците - [населено място], община Свиленград, област Хасково, което по § 3, ал. 1 ПЗР на АПК попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Изцяло неоснователни са съображенията на Административен съд Хасково, че нормата на чл.84 ЗУБ е неприложима. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила и стартиране прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл.288, ал.2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 Агроконсултинг – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Именно изпращането по подсъдност на спорове по отношение на лица в процедури на границата на Административен съд София-град, който е значително отдалечен от [населено място], би представлявало затрудняване на защитата на лицата, черпещи права от правото на Съюза, тъй като прави упражняването на процесуални права прекомерно трудно. Разглеждането на споровете от толкова отдалечен съд би нарушило и принципите на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК и на изискването за ефективен достъп до съд. Неслучайно и напълно резонно в проекта за Закон за международна закрила подсъдността на същия вид спорове е обвързана именно с мястото, на което съответното лице изчаква резултата от процедурата на границата по цитирания по-горе Регламент. Не на последно място, принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл.47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS. Предвид изложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд-Хасково. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение