Определение № 162 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3063/14.05.2018 на Софийския градски съд по гр. д. № 11430/2017, с което е потвърдено решение № 110774/04.05.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 38930/2016, с което са определени мерки за лични отношения на дете с негова баба. Недоволна от решението е касаторката И. С. Д., представлявана от адв. С. Ч. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да изслуша детето съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето и да следи служебно за неговия интерес, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/12.11.1974. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответниците по жалбата Д. Е. Д. и Н. К. Р. не са подали отговор, който да отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 вр. чл. 284, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е баба по бащина линия на детето Н. Р., 13 г., което живее при ответницата – негова майка, на която е предоставено упражняването на родителските права. Поради конфликт между родителите на детето, ищцата твърди, че е възпрепятствана да поддържа пълноценен контакт със своя внук, откакто е бил на 5 години. От изготвения по делото социален доклад въззивният съд е приел, че детето е изключително привързано към майката, която следва да го подпомогне за възстановяване на емоционалната връзка с бабата, но от своя страна тя не приема срещите да са самостоятелни и иска връзката да става плавно, за да не окаже негативно въздействие върху емоционалното развитие на детето. Въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да осъществява пълноценни контакти с бащата и неговата баба, които майката възпрепятства, поради което не следва срещите да се осъществяват в нейно или на друго лице присъствие. Определен е режим на лични контакти на ищцата с нейния внук, когото да вижда и взема всяка последна неделя от месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч. и 10 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични контакти с бащата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос за задължението на съда да изслуша детето съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето обуславя изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение