Определение № 1292 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 552/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. К. А., чрез адв. К. С., частна касационна жалба против решение с характер на определение № 577 от 28. 01. 2026 г. по ч. гр. д. № 12431/2025 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо решение с характер на определение № 16529 от 5. 09. 2025 г. по гр. д. № 16533/2025 г. на СРС, 83 състав, с което е оставена без уважение подадена от Б. К. А. молба вх. № 101044/21. 03. 2025 г. с правно основание чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН – за продължаване на срока за приемане по опис на наследството, оставено от П. Ц. Д., починала на 10. 11. 2024 г.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на проверка за допустимост на частната касационна жалба и на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, прие следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да са недопустими, като постановени срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество (определение № 180 от 16. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, 1 г.о.), а съгласно разпоредбата на чл. 538, ал. 1 ГПК отказите за издаване на охранителни актове подлежат на обжалване. В този смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Не е налице соченото от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените от същия въпроси. Съображенията за това са следните:

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че тримесечният срок по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН за подаване на заявление за приемане на наследството по опис тече от узнаване от заявителя, призован към наследяване, че наследството е открито. В рамките на този срок призованото към наследяване лице следва да проучи състоянието на наследственото имущество и да прецени интереса си – да се откаже от наследството, да го приеме по опис или да го приеме изцяло. Приемането по опис на откритото наследство е ограничено с преклузивен срок, с изтичането на който призованият към наследяване окончателно губи правото да иска приемане на наследството по опис и вписване на такова негово изявление в специалната книга на съда. Възможността за еднократно продължаване на тримесечния срок от съда с още три месеца, предвидена в чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН, цели извършване преценка от съда дали са налице причини за продължаване на срока за запознаване със състоянието на наследственото имущество от призования към наследяване молител, като молбата за продължаване следва да бъде подадена преди изтичане на срока. Срокът може само да бъде продължаван, но не и възстановяван, тъй като правилата на Раздел II „Възстановяване на срокове“ от Глава седма на ГПК не намират приложение в това охранително производство. Позовал се е на разрешенията на коментираните по-горе въпроси, дадени с определение № 180 от 16. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. на ВКС, 1 г.о.

Прието е, че в случая молителят твърди, че е узнал за откриване на наследството на П. Ц. Д. на 10. 11. 2024 г., тримесечният срок по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН е изтекъл на 10. 02. 2025 г., а молбата за продължаването му, на основание чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН, е подадена след изтичане на срока - на 21. 03. 2025 г., към който момент правото на наследника да приеме наследството на П. Ц. Д. по опис е било погасено.

В изложението към частната касационна жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Следва ли предвиденият в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН механизъм за продължаване на тримесечния срок за приемане на наследството по опис да се прилага от момента, в който наследникът е узнал, че има обстоятелство, което е основание да предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗН – че запазената му част от наследството е накърнена със завещателни разпореждания.

2. Представлява ли подаването на молба за продължаване на срока по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН след изтичане на законоустановения тримесечен срок абсолютна процесуална пречка за съда да разгледа и прецени наличието на уважителни причини за забавянето или съдът е длъжен да извърши преценка по същество, като удължаването има обратно действие.

3. Допустимо ли е продължаване на срока по чл. 61, ал. 1, изр. 2 ЗН, ако молбата за това е подадена след изтичане на законоустановения тримесечен срок от узнаване откриване на наследството, но са налице уважителни причини, възпрепятствали наследника да узнае съществени за наследственото правоотношение факти, неизгодни за него обстоятелства (напр. завещателни разпореждания, накърняващи запазената му част от наследството) и/или възпрепятствали го да действа своевременно.

4. Подлежи ли на възстановяване по реда на чл. 64-67 ГПК срокът по чл. 61, ал. 1, изр.2 ЗН.

Настоящият състав намира, че обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Нормата на чл. 61, ал. 1 ЗН е ясна, конкретна, разбираема и редакцията й не предполага двусмисленото й тълкуване и противоречивото й прилагане. Формираната практика на ВКС във връзка с прилагането й е непротиворечива и настоящият състав намира, че не са налице основания за промяната й – като неправилна, неактуална или по други причини. На следващо място, искането на касатора с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК да се извърши тълкуване на нормата на чл. 61, ал. 1, изр. 2 ГПК, според което срокът по чл. 61, ал. 1, изр. 1 ГПК да тече не от узнаване факта на откриване на наследството, а от узнаване на обстоятелство, даващо основание за предявяване на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, е неоснователно. Разширително тълкуване на нормата би било недопустимо, доколкото със същата се установява срок, с изтичането на който се погасява правото за приемане наследството по опис и се пораждат правни последици, засягащи права и на трети лица - на кредиторите на наследство и на лицата, в чиято полза са извършени безвъзмездни разпореждания от наследодателя чрез завет или дарение, а не само на наследника. Това изисква в непродължителен период от време след откриване на наследството да се създаде яснота и установеност по редица въпроси – например, относно отговорността на наследниците към кредиторите на наследодателя, относно възможността на наследника с накърнена запазена част да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН по отношение на лица, които не са наследници по закон.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,