Определение № 4379 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6995/23.08.2022 г. от С. Б. И.-К. лично и като майка и законен представител на малолетния М. Ф. К. К., чрез адв. Б. И. срещу определение № 222/07.07.2022 г. по гр.дело № 2348/2022 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от С. Б. И. – лично и в качеството ѝ на майка и представител по закон на малолетния М. Ф. К. К., молба с вх. № 25034435/26.04.2022 г. за отмяна на решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. на Софийския районен съд, решение № 260880/11.02.2021 г. по в. гр. дело № 12294/2018 г. на Софийския градски съд и определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., и е прекратено производството по гр. дело № 2348/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение е нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Молителката сочи, че молбата за отмяна е подадена в срок, тъй като решението на въззивния съд по гр.дело № 12294/2018 г. на СГС е влязло в сила на 08.02.2022 г. Поддържа, че при постановяване на определение № 63/08.02.2022 г. по гр.дело № 2897/2021 г. на ВКС, IV г.о. по чл.288 ГПК не са обсъдени всички обстоятелства от правна и фактическа страна, изложени в изложението, респективно в касационната жалба по поставения въпрос за наличие на нов съдебен акт за защита по ЗЗДН от 15.01.2021 г. на СРС, който им станал известен след постановяване на въззивното решение на СГС. Поддържа още, че е налице ново обстоятелство – акт за защита по ЗЗДН от съществено значение за делото, което не е било известно при решаване на делото за родителските права и е основание за отмяна на постановеното определение на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че е недопустима молбата за отмяна на решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. на СРС в частта относно прекратяване на брака, предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила 06.08.2019 г. За да направи извода съдът се е позовал на разпоредбата на чл.303,ал.2 ГПК, според която не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод. Относно предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката е приел, че не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а СРС е постановил решението при упражняване правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима в тази част, като се е позовал на т.4 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че въззивно решение № 260880/11.02.2021 г. по възз. гр. дело № 12294/2018 г. на СГС в частта, с която съдът се е произнесъл относно вината за разстройството на брака между страните е влязло в сила на 11.02.2021 г., съответно страната се е снабдила с новото писмено доказателство/преписът от заповедта за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. на СРС) на 22.01.2021 г., а молбата за отмяна е подадена на 26.04.2022 г. Прието е, че в тази част молбата за отмяна на посоченото въззивно решение относно вината за разстройството на брака е недопустима, като просрочена. Съдът е приел, че в частта на въззивното решение на СГС, с която съдът се е произнесъл по въпросите относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете на страните, същото е влязло в сила на 08.02.2022 г., на която дата с определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на ВКС не е допуснато касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК. Прието е, че с тази част от въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а е постановено от съда при упражняване от същия на правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима и в тази част, съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 4 и мотивите към нея от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК. Прието е, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на ВКС, IV г.о. не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество или се прави проверка по законосъобразното разрешаване на такъв спор, съответно не се ползва със сила на пресъдено нещо. Приел, че това определение не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила решения. Настоящият съдебен състав възприема изводите на съда в обжалваното определение за недопустимост на подадената молба за отмяна. Производството по гр.дело № 2348/2022 г. на ВКС, IV г.о. е образувано по подадена от С. Б. И. – лично и в качеството ѝ на майка и представител по закон на малолетния М. Ф. К. К., молба с вх. № 25034435/26.04.2022 г. за отмяна на решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. на Софийския районен съд, решение № 260880/11.02.2021 г. по възз. гр. дело № 12294/2018 г. на Софийския градски съд и определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. по чл.288 ГПК. Въведеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – ново писмено доказателство от съществено значение за делото. С молбата е представен препис от издадена заповед за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. по гр. дело № 61148/2020 г. на СРС, който препис молителката получила на 22.01.2021 г. С решение № 438360/02.07.2018 г. по гр. дело № 72547/2017 г. Софийски районен съд е прекратен с развод брака между страните К. К. и С. И.-К. по обща вина на двамата; предоставено е упражняването на родителките права над детето М. Ф. К. на бащата (ответника по молбата за отмяна) и е определен режим на лични отношения на детето и майката (молителката), като последната е осъдена да му заплаща месечна издръжка; предоставено е ползването на семейното жилище на бащата и детето; постановено е молителката да носи фамилното име И.. Решението на Софийски районен съд № 438360/02.07.2018 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 06.08.2019 г. в частите му относно прекратяването на брака, предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката. Съгласно чл. 303, ал. 2 от ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод. Като взема предвид тази разпоредба съдът приема, че молбата за отмяна е недопустима в частта, с която се иска отмяна на влязлата в сила част от решение № 438360/02.07.2018 г. на СРС, с която бракът между страните е прекратен с развод. С влезлите в сила части на същото първоинстанционно решение относно предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на молителката, не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. В тези части на решение № 438360/02.07.2018 г. са постановени от Софийски районен съд при упражняване на правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима и в тази част, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. по възз. гр. дело № 12294/2018 г. на СГС в частта, с която съдът се е произнесъл относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове и по съединените с тях искове по чл.322,ал.2 ГПК, с изключение на въпросите по чл.59,ал.2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. В посочената част въззивното решение е влязло в сила на 11.02.2021 г. – на датата на която е постановено. В случая молителката се е снабдила с новото писмено доказателство - препис от заповедта за незабавна защита № 20013482/15.01.2021 г. на СРС на 22.01.2021 г., а молбата за отмяна е подадена на 26.04.2022 г. – след изтичане на тримесечния преклузивен срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на това в тази част молбата за отмяна е недопустима, като просрочена, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Въззивното решение № 260880/11.02.2021 г. по в. гр. дело № 12294/2018 г. на Софийския градски съд в останалата му част, с която се е произнесъл по въпросите относно упражняването на родителките права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете на страните (въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК) е влязло в сила на 08.02.2022 г., съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК – на която дата с определение № 63/08.02.2022 г. по гр. дело № 2897/2021 г. на ВКС не е допуснато касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК. С тази част от въззивното решение не е разрешен материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, а е постановена от съда при упражняване на правомощия на съдебна администрация на граждански правоотношения. Поради това молбата за отмяна е процесуално недопустима и в тази част, съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 4 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. С молбата за отмяна е поискана и отмяна на определение № 63/08.02.2022 г. по гр.дело № 2897/2021 г. на ВКС, IV г.о. постановено по реда на чл.288 ГПК. С посоченото определение не се разрешава материалноправен спор, нито се извършва контрол относно законосъобразното разрешаване на такъв спор. Определенията по чл.288 ГПК, включително и посоченото не се ползват със сила на пресъдено нещо и поради това не е съдебен акт, който подлежи на извънинстанционен контрол в производството за отмяна на влязло в сила решение. Като взема предвид изложеното съдът приема, че молбата за отмяна е изцяло процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в какъвто смисъл е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното е законосъобразно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о