Определение № 729 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. И. Т. срещу решение № 478 от 24.02.2020г., постановено по в. гр. дело № 1262/2019г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 4 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до 50 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2013г. до окончателното плащане. Касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли той да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който предявеният иск да бъде уважен за целия предявен размер. Претендира съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът преповтаря изложените доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, посочени в касационната жалба, акцентирайки върху едностранчивото обсъждане на свидетелските показания и другите приети доказателства от въззивния съд, необсъждане на направените от него възражения и възприемане на изцяло погрешни фактически изводи и липсата на правни съображения защо като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е определена сумата 5 000 лв.. Като основание за допускане на касационния контрол посочва бланкетно нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Република България, не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000лв., т.е. тя е допустима. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Касаторът не е формулирал правен въпрос, нито такъв може да бъде изведен от касационната инстанция съобразно правомощията й, посочени в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Всички наведени доводи касаят правилността на въззивното решение, която би могла да бъде проверявана само при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Въззивният съд по настоящия спор с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени след приемането му решения на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 261/10.02.2020г. по гр. д. № 758/2019г. на ІV г.о.; решение № 310/08.01.2019г. по гр. д. № 915/2018г. на ІV г.о.; решение № 271/08.02.2017г. по гр. д. № 1368/2016г. на ІV г.о.; решение № 270/19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на IV г.о., решение № 420/16.02.2016г. по гр. д. № 1633/2015г. на IV г.о., решение № 382/21.01.2016г. по гр. д. № 2056/2015г. на IV г.о.; решение № 63/17.07.2015г. по търг.д. № 674/2014г. на II т.о.; решение № 22/29.06.2017г. по гр. д. № 2113/2016г. на I г.о. и много други/, е разгледал изчерпателно наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение в престъпление, като е изложил подробни свои фактически и правни мотиви като втора инстанция по съществото на спора, след съвкупна преценка на всички приети доказателства, основана на подробен анализ и синтез на установените правнорелевантни факти. Изложил е и допълнителни правни съображения защо счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за процесните неимуществени вреди следва да бъде намалено от 10 000 лв. на 5 000 лв., чрез съпоставяне на установените в процеса на доказване правнорелевантни факти и твърдяните от ищеца вреди, след задълбочен анализ на приетите доказателства и на свидетелските показания, изцяло кредитирани съгласно чл. 172 ГПК. От последните е счел за установени обичайните вреди, търпени при незаконно обвинение в престъпление – негативни емоционални преживявания, изразяващи се в притеснение и страх от несправедливо осъждане, в уронване на честта и достойнството, като не е намерил за установена твърдяната причинно-следствена връзка между процесното незаконно обвинение и дисциплинарното му уволнение от органите на МВР, предшествало повдигането на процесното обвинение и то за нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, различни от нарушенията по процесното обвинение, което е за четири престъпления по чл. 313, ал. 1 НК вр. с чл. 3, т. 25, чл. 12, т. 2 вр. с чл. 14 и чл. 17, ал. 1 Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ/. САС е съобразил конкретните обстоятелства, от значение за приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, посочени в ППВС № 4/23.12.1968г. и т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, каквито са: конкретната личност на увреденото лице, което е държавен служител в органите на МВР и като такъв по принцип търпи по-значителни вреди от незаконно обвинение в престъпление в личната и професионалната сфера; чистото му съдебно минало; вида и тежестта на престъпленията, за които е повдигнато обвинението, които не са тежки /предвижда се наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или глоба от 100 до 300 лв./; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“, отменена в досъдебното производство, без доказани конкретни негативни последици от прилагането й; продължителността на наказателното производство от близо 5 години, но основно поради собственото поведение на ищеца, забавило наказателния процес в съдебната му фаза /многократни отлагания на делото пред първата съдебна инстанция по искания на ищеца/; незаконното обвинение не касае неизпълнение на преките задължения на ищеца като служител на МВР; наличието на друга наказателна репресия срещу ищеца през част от времетраенето на процесното наказателно производство и преди него, причинила по-голяма част от установените по делото неимуществени вреди, които не са включени в предмета на настоящото дело; неустановяване на твърдението, че ответникът е дал гласност на процесното обвинение по чл. 313, ал. 1 НК и неустановяване на влошено здравословно /физическо и психическо/ състояние поради процесното обвинение. Посочил е и защо законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, аргументирайки се със задължителните разрешения в т. 4 ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отсъствието на общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол на атакуваното въззивно решение, макар да не е въведено надлежно и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение