Определение № 243 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1007/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наречена „касационна”) на Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] срещу определение № 5368 от 30.12.2013г. по ч. т. д. № 2132/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело и е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 25313 от 25.09.2013г. срещу определение № 12 913 от 27.08.2013 г. по гр. д. № 10137/2013 г. на Варненски районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния акт като неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в резултат на техническа грешка с молбата си от 12.12.2013 г. (вх. № 36968) е представил доказателства, касаещи подаването на друга молба по делото, а не на частната жалба, като доказателства, установяващи подаването на последната в срок – на датата 23.09.2013 г. – „прилага” с настоящата частна жалба. Ответникът по частната жалба – И. И. И. от [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за отхвърлянето й като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 11.03.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на страните не следва да бъдат обсъждани. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената от Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], частна жалба вх. № 25313 от 25.09.2013г. срещу определение № 12 913 от 27.08.2013 г. по гр. д. № 10137/2013 г. на Варненски районен съд, въззивният съд е приел, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило дадените му с определение № 4761 от 11.11.2013 г. указания за представяне на доказателства за датата на подаването й, предвид служебно констатираното от състава обстоятелство, че върху пощенския плик, с който е изпратена частната жалба, липсва отпечатано клеймо на пощенската станция. Въззивната инстанция е взела предвид депозираната от частния жалбоподател молба вх. № 36968 от 12.12.2013 г., но е преценила, че представените с нея доказателства са относими към подаването на друга молба по делото, а не на частната жалба, по която то е образувано. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. С оглед направеното от самия частен жалбоподател признание, че представените от него писмени доказателства пред въззивния съд не касаят подаването на частна жалба вх. № 25313 от 25.09.2013г., правилно Варненски окръжен съд е приел за недоказано твърдението му, че същата е депозирана на 23.09.2013 г. Противно на отразеното в настоящата частна жалба, към нея не са приложени доказателства за подаването на въззивната частна жалба на посочената от застрахователното дружество дата (23.09.2013г.). Такива доказателства не са описани и като „приложения” към частната жалба. Друг е въпросът, че дори и да са представени, същите не биха могли да бъдат съобразени в рамките на настоящото производство. Поради изложените съображения изводът на въззивния съд за недопустимост на сезиралата го частна жалба поради липса на доказателства за спазване на срока за подаването й е правилен и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение