Определение № 276 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1381/20.02.2020 г. по гр.д. № 15 486/2018 г. в частта, с която след съответно изменение на решение № 412 849/ 22.05.2018 г. по гр.д. № 39 933/2015 г. на Софийски районен съд, Софийски градски съд по иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) са осъдени да заплатят на В. Г. В. сумата 4 690 лв. – пропусната печалба в периода 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. от нереализираните доходи от превози на стоки и товари с автомобил марка „И. Б 50 Л“ с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законните лихви от 03.01.2011 г., като искът е отхвърлен за сумата 5 310 лв. – претърпени загуби, изразени в разходите за възстановяване на собствения на ищеца товарен автомобил, все по причина на незаконното отнемане и задържане на контролния талон от органите на СДВР и Прокуратурата в периода 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. Касаторът, Прокуратурата на Република България, го обжалва в частта, с която искът за обезщетение на имуществени вреди е уважен, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (обща и допълнителна) по материално-правния въпрос (уточнен и конкретизиран - т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): По иска за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вредите от незаконни актове на нейни органи и длъжностни лица необходимо ли е да се установи със сигурност, че пропуснатата полза (осуетената печалба от доход от стопанска дейност) е пряка и непосредствена последица от незаконния акт или е достатъчно връзката да се предположи? Прокуратурата счита въпроса включен в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с логиката на нормативното тълкуване, извършено с ТР № 3/ 12.12.2012 г. ОСГТК на ВКС. Касаторът, В. В., обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен, с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност също при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но по материално-правния въпрос: По иска за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вредите от незаконен акт на нейни органи и длъжностни лица необходимо ли е увреденото лице да е поправило вредите на вещта, на която е собственик и за които претендира обезщетението? Касаторът В. счита въпроса включен в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по искове за деликтна по характера си отговорност, при разглеждането на които не е установена подобна материално-правна предпоставка. Всеки касатор оспорва жалбата на насрещната страна. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендира разноските по делото. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет – решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска за имуществени вреди над 5 000 лв.; от процесуално легитимирани страни – всеки от касаторите обжалва решението производно на своя интерес; спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовността и допустимостта на касационните жалби, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните: Въззивният съд е намерил от фактическа страна, че: 1) на 22.10.1997 г. поради съмнение за противоправна интервенция на номера на двигателя органите на СДВР изземат от ищеца В. В. контролния талон на собствения му товарен автомобил марка „И. Б 50 Л“ с ДК [рег.номер на МПС]; 2) на 23.10.1997 г. в 6-то РУП на СДВР е заведена преписка за извършване на предварителна проверка; 3) на 23.06.1998 г. преписката е изпратена на Софийска районна прокуратура с мнение на следовател за отказ от образуване на наказателно производство; 4) преписката е изгубена; 5) с постановление от 03.01.2011 г. прокурор при СРП е намерил безпредметно да възстанови изгубената преписка, тъй като със ЗИДНК (ДВ бр. 21/ 2000 г.) деянието е инкриминирано – заличаване или подправка на идентификационен номер на МПС в нарушение на установения ред или заличаване или подправяне на номера на части на МПС, - а е отказал да образува досъдебно производство и 6) след връчения препис от постановлението на прокурора едва на 12.04.2011 г. на ищеца е издадено ново свидетелство за регистрация и контролен талон на товарния автомобил. Въззивният съд е заключил, че в релевантния период 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. контролният талон на товарния автомобил е отнет и задържан незаконно от органите на СДВР и Прокуратурата, а държавата дължи обезщетение на понесените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Въззивният съд е приел за частично основателен, до сумата 3 000 лв., иска за обезщетение на неимуществените вреди. В тази част решението е влязло в сила. Въззивният съд е уважил иска за обезщетение на имуществените вреди за сумата 4 690 лв. – пропуснати ползи, изразени в печалбата от неосъществени превози на стоки и товари с товарния автомобил в периода 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. Приел, че до 22.10.1997 г. ищецът формира такава печалба от реализираните доходи от стопанската си дейност като едноличен търговец, извършвайки превози с товарния автомобил, като незаконното отнемане и задържане на контролния талон е единствената причина да пропусне печалбата от тази дейност в зададения с иска период - близо тринадесет години и половина. Въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение на имуществените вреди за сумата 5 310 лв. – необходимите разходи за възстановяването на автомобила поради продължилото близо 13-години и половина спиране от движение. Въззивният съд е приел, че след като ищецът не е поправил собствената си вещ (не е вложил необходимите средства и материали за възстановяването на автомобила), държавата не му дължи такова обезщетени. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касаторите материално-правни въпроси обуславят решението в обжалваната част. Налице е както общата, така и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и по двата въпроса. Начинът, по който въззивният съд ги е разрешил, противоречи на логиката на тълкувателното решение, на което Прокуратурата се позовава, а и на константната практика на Върховния касационен съд, с която константно са разяснени материално-правни предпоставки на подобен иск. При тези мотиви, съдът