Определение № 210 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2016 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. о. н.п.и. /К./ против въззивно решение № 88 от 10.05.2016 г. по в.гр.д. № 169/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 515/09.12.2015 г. по гр.д. № 604/2015 г. на Окръжен съд Хасково и вместо това е отхвърлено мотивираното искане на касатора за отнемане на незаконно придобито имущество от Б. Ц. Т. и К. Г. К., на основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.). В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е нарушил материалния закон, водещ до неправилност и необоснованост на решението поради това, че вложените средства в придобиването на имуществото, определени към момента на придобиването му не са били приравнени в минимални работни заплати за страната, за да се прецени дали незаконно придобитото имущество е на значителна стойност, с оглед на което е поставен материалноправния въпрос – Следва ли при определяне на стойността на придобитото имущество да се извърши приравняване в М.? Изложени са съображения, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос в обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Б. Ц. Т. и К. Г. К., чрез адвокат Б. И. от АК Х. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество считат, че касационната жалба е неоснователна и претендират разноски за касационното производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за отнемане на имущество в полза на държавата на основание чл.28 ЗОПДИППД (отм.), тъй като независимо че не се доказват законни източници на средства в придобиването на имуществото и може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, незаконно придобитото от ответниците имущество през проверявания период не е на значителна стойност – 60 000 лева, съгласно § 1, т.2 от ЗОПДИППД (отм.). Въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.), поради което е отхвърлил мотивираното искане на К. като неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че при тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд материалноправен въпрос - При определяне стойността на придобитото имущество следва ли да се прилага критерият „минимална работна заплата”, за да се прецени дали имуществото е на значителна стойност? В обжалваното решение повдигнатият въпрос е разрешен в противоречие на решение № 463 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 463/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК, с оглед на което е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение