Определение № 3097 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 183/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Г. И. К., чрез адвокат Е. Б., срещу въззивното решение №172/02.10.2023г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.г.д.№365/2022г. в частта, с която след частична отмяна на решението на Окръжен съд – Русе е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ иск за заплащане на сумата над присъдените 30 000лв. до претендираните 70 000лв. (частичен иск), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Русе е отхвърлил предявения от Г. И. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за заплащане на сумата над 30 000лв. до претендираните 70 000лв. (частичен иск), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 08.01.2021г., рискът от настъпването на което събитие е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.02.2021г. до окончателното ѝ плащане. Решението в останалата му част е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е установен факта на настъпило на 08.01.2021г. ПТП, по вина Д. С. Г., водач на лек автомобил „Х. ХР-В“, с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. И. К. от [населено място], изразяваща се в импресионно счупване външния тибиален кондил, довело до трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Приел, че извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца са установени с споразумение по н.о.х.д. № 1268/ 2021 г. по описа на РС – Русе. Направил извод, че произшествието е в пряка причинна връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания, а към момента на настъпването му управляваният от виновния водач лек автомобил бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД. Съдът посочил, че основният спорен по делото въпрос е за размера на следващото се на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определянето му съдът кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза, от което приел за установено, че вследствие на произшествието ищцата претърпяла импресионно счупване на външния тибиален кондил на дясна подбедрица; кръвонасядания на: дясна и лява мишница; десния лакът; на лява подбедрица; на дясно бедро; на дясно коляно. Вещото лице установило рентгенови данни за артрозни изменения на дясна коленна става, които било възможно да са във връзка с установеното счупване. Ищцата провела седемдневно болнично лечение, по време на което била проведена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение, след което била изписана. При липса на усложнения, при счупвания като процесните, възстановителния процес продължавал около 4-6 месеца, след което било вероятно да остане дефицит в движенията на дясна коленна става за дълъг период от време, дори за цял живот. Вещото лице установило още наличие на лека деформация на дясна коленна става, което водело до лек дефицит на движенията. Според него не се очаквало възстановяване деформацията на коленната става и било вероятно установения дефицит в движенията на ищцата да перистира за постоянно; рентгенологично установената гонартроза не търпяла обратно развитие. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, артрозните изменения на дясна коленна става представляват дегенеративни промени в коленната става и може да са свързани с процесното ПТП, може и да не са свързани, като не може да се каже категорично дали травмата е засилила артрозните изменения или пък е довела до такива. С оглед на изложеното, въззивният съд приел, че по делото не е доказано безспорно, че артрозните изменения в дясната коленна става се намират в пряка причинна връзка с ПТП и полученото от ищцата счупване. Приел още, че не е в причинна връзка с инцидента и установената при хоспитализацията на ищцата Витамин В12 – недоимъчна анемия. Съдът отчел обстоятелството, че ищцата не се е възстановила напълно от получената травма, като е налице лек дефицит на движенията ѝ, който е много вероятно да перистира за постоянно с оглед нейната възраст. Съобразил и обстоятелствата, при които настъпило увреждането – ищцата била ударена от лекия автомобил, пресичайки улицата на пешеходна пътека; битовите неудобства, свързани с възстановяването ѝ от травмата: необходимостта от помощ в ежедневните дейности; психологическия шок от преживяното, довел до страх да излиза на улицата без придружител, което наложило (според показанията на сина ѝ) да бъде закарана да живее на село, където можела да се движи из двора на къщата. Съдът посочил, че при определяне на обезщетението отчита и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП (08.01.2021г.), намираща отражение в лимитите на отговорност. Предвид установените обективни обстоятелства (характера на увреждането, наложило едноседмиччен престой в болницата, при който на ищцата била проведена репозиция на счупването под местна анестезия, имобилизация с ортеза и медикаментозно лечение; основният възстановителен период, продължил около 4-6 месеца; възрастта на ищцата и наличието на лек дефицит в движенията ѝ, с възможност да перистира), въззивният съд направил извод, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 30 000 лева. Намерил за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2021 г., до окончателното изплащане на главницата. Касаторът обосновава допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди?; 2/ Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение на причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС №4/1968г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 3/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията на ППВС №4/1986г. и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“, икономическата конюктура в страната и промените на обществено икономическите и социални условия? Твърди противоречие на въззивното решение с разясненията на поставените въпроси дадени в ППВС №4/1968г. Поставените в изложението въпроси касаят начина на определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и комплексната оценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Същите следва да бъдат обобщени и уточнени (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), до един, по-общо формулиран правен въпрос, а именно: относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. Съдът намира, че този въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, като по него е налице многобройна и непротиворечива практика на състави на Върховния касационен съд, включително и сочената от касатора. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на дадените в нея разяснения, тъй като при определяне размера на обезщетението съдът не е направил комплексна оценка на всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението. С оглед на изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касаторът Г. И. К. е освободена от заплащане на дължимата за производството държавна такса, на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,