Определение № 856 от 11.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1719/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Надежда С. Г. от [населено място] срещу определение № 2725 от 20.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 4614/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение от 03.10.2012 г. по гр. д. № 11844/2012 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Пернишки окръжен съд, и делото е върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение по съображения за неправилност, изложени в частната касационна жалба. Допускането на касационно обжалване обосновава с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за подсъдността на предявения по делото иск в противоречие с практиката на ВКС в определение № 521 от 07.07.2010 г. по ч. т. д. № 477/2010 г. на ІІ т. о. С определение № 252 от 10.04.2013 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване с тълкувателно решение на висящото пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 1/2013 г. Посоченото тълкувателно дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., което налага спряното производство да бъде възобновено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Според задължителните указания в т.9 „б” от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/. По аргумент за обратното определението, с което въззивният съд отменя първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради неподсъдност на спора и връща делото на сезирания от ищеца съд за продължаване на съдопроизводствените действия, няма преграждащ характер по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е отменил определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения от частната жалбоподателка иск с правно основание чл.422 ГПК поради неподсъдност на спора и делото е изпратено по подсъдност на Пернишки окръжен съд, и е върнал делото на Софийски градски съд за разглеждане на иска. Предвид постановения от въззивната инстанция правен резултат и указанията в цитираното тълкувателно решение въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Поради необжалваемостта на определението подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,