Определение № 50292 от 02.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1577/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Т. против решение № 469/04.04.2022 г. по гр.д.№ 1413/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260744/04.02.2021 г. по гр.д.№ 9674/2018 г. на Софийски градски съд,в частта му с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „ Лев Инс „ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 21.05.2017 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 60 000 лева и до претендираните / при условия на предявен частичен иск / 100 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД – предвид изключително занижен размер на присъденото обезщетение, спрямо действително установените болки и страдания от причиненото на ищеца увреждане. Счита, че последното е резултат от недостатъчния анализ на установените и формално възпроизведени, като констатирани, факти и обстоятелства. Акцентира на обстоятелството, че пожизнено ще бъдат търпени последиците от тези увреждания и пълно възстановяване на предишния начин на живот на ищеца е невъзможно, доколкото загубата на органа - слезка изисква от него постоянното спазване оттук насетне на високи стандарти за опазване от инфекции – постоянна антибактериална и антивирусна превенция, вкл. ограничаване на социални контакти или дори пълна социална изолация, с оглед обстоятелствата. Съдът не е съобразил, че изземването функциите на слезката от други органи не осигурява пълната защита, гарантирана от работата на този орган, в какъвто смисъл касаторът намира да е заключението на съдебно-медицинската експертиза. Страната счита, че съдът е следвало да съобрази неизбежните промени в психиката, които ще настъпят при задължителното спазване на постоянни превантивни мерки срещу заразяване с вируси и бактерии. Счита, че обезщетението не е съобразено и с интензивните инфлационни процеси, позовавайки се на тези през 2022 г. / 11-18 % на годишна база /. Ответната страна - ЗК „Лев Инс „ АД – оспорва касационната жалба със становище за правилността на въззивното решение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Х. Г. Т. е предявил частичен иск за 100 000 лева / при пълен интерес от 150 000 лева / за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 21.05.2017 г. по вина на водача на застрахован при ответника – ЗК „ Лев Инс„ АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получил тежка мозъчна травма, дълбоки порезни рани на лява ръка, наложили хирургическа обработка и е претърпял животозастрашаваща операция по премахване на слезка. Сочи тежко здравословно състояние и към момента на предявяване на иска, както и постоянно влошаващо се психическо състояние, в резултат на изпитвания страх, че животът му ще бъде непълноценен, предвид загубата на органа, вкл. че трудно ще си намери работа. Твърди, че продължително време се е нуждаел от чужда помощ в обслужване на ежедневните си нужди. Разпитаният по делото свидетел – Г. Т. / баща на ищеца / - заявява, че след болничния престой във връзка с претърпяната операция / 10 дни /, Х. е останал да се възстановява в къщи близо половин година, през което време ползвал обезболяващи и спазвал хранителен режим / диета /. Сочи, че първоначално се налагало да му помагат да обслужва нуждите си, без уточняване продължителност на периода. Свидетелят твърди, че Х. се променил в резултат на травмата – не можел да спи, нервничел, постоянно се конфронтирал с родителите си, много боледувал, поради което и не можел да си намери работа, а и се наложило да продължи да учи вечерно, а не редовно, като към момента на злополуката бил в последен клас от средното си образование. Потвърждава, че пострадалият продължава да изпитва болки в наранените места - рамото и главата, особено при влошаване на времето, както и че има остатъчни белези от раните в тези части, както и от оперативната интервенция, но не сочи търпими негативни емоции и притеснения от това, нито такива са посочени в исковата молба. В заключението на КСМАТЕ се посочва, че в резултат на ПТП Х. Т. претърпял разкъсване на слезката ,с излив на голямо количество кръв в коремната кухина, което наложило оперативно отстраняване на органа, както и разкъсно – контузна рана в областта на лявата раменна кост, охлузни рани в дясна предмишница и окосмената част на главата и контузия на бял дроб в ляво, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Болки и страдания ищецът е търпял в продължение на 3 месеца, като първия месец са били с по-интензивен характер. Като е описало подробно функциите на слезката, вещото лице е уточнило, че макар важен, тя не е жизненоважен орган, тъй като функциите й могат да се изпълняват от други органи - черен дроб, лимфни възли, сливици, апендикс, костен мозък, но имунитетът на човек без този орган си остава частично компрометиран – той остава по-податлив на инфекции.На вещото лице не са представени документи за последващо претърпени такива от ищеца. Вещото лице твърди, че след изписването си ищецът е бил в добро общо състояние, захранен, раздвижен, афебрилен, с възстановен пасаж и не се е нуждаел от чужда помощ. При разпит в открито съдебно заседание, вещото лице – медик пояснява, че организмът по принцип добре компенсира липсата на слезка. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението от 60 000 лева, а въззивният съд е потвърдил същия, като е възприел свидетелските показания с резерва, съгласно чл.172 ГПК, предвид родството между ищеца и свидетеля / негов баща / и частичното им противоречие със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Приел е за недоказана нуждата на ищеца от чужда помощ при обслужване на ежедневните му нужди, след болничния престой, продължителността на търпими болки и страдания повече от 3 месеца след увреждането, честото боледуване от инфекции, предвид липсата на медицинска документация за това. Приел е за недоказана причинна връзка между претърпяната травма и оставането без работа, както и че увреждането е било причина за невъзможност ищеца да завърши при редовно обучение средното си образование. Като е съобразил претърпените увреждания в съвкупност, пълното възстановяване от тези, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а от друга страна обстоятелството, че функциите на загубения орган се поемат от други органи и системи в организма, вида на приложеното лечение и продължителността на същото и на възстановителния период – 3 месеца и периода на интензивни болки и страдания в рамките на същия,вкл. съобразявайки остатъчни загрозяващи белези по тялото на пострадалия и негативното отражение върху психиката му ,без да счита доказан по-висок психологически дистрес от нормалния в идентични случаи, възрастта му – 18 г. и социално-икономическите условия към момента на ПТП, съдът е определил справедлив размер на обезщетението от 60 000 лева. Съдът не е отрекъл, че загубата на органа ще предразположи ищеца към по-чести инфекции и ще предпостави полагането на повече усилия от негова страна в опазване на здравето му, неизбежно свързано с дискомфорт и ограничения, които именно съображения са обосновали оставянето без уважение на въззивната жалба на застрахователното дружество, за разликата над 40 000 лева, до която е приело иска за основателен. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните в първоинстанционното производство ? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г.; 2/ Какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни за случая обстоятелства, които имат отношение към определяне на справедливо обезщетение, в това число и социално-икономическите условия в страната, в каква степен ищецът се е възстановил след извършената операция и проведеното лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията „ и „ последици от получените увреждания „, както и „ времето, през което пострадалият ще бъде принуден да търпи последиците от полученото увреждане „ ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с т.11 от ППВС № 4/1968 г, гр.д.№ 556/2010 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 4417/2015 г. на І г.о. и гр.д.№ 5055/2013 г. на ВКС; 3/ Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва с инфлационния процес ? – обосноваването е отново в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решенията по гр.д.№ 1724/2009 г. на І. г.о. и гр.д.№ 681/2010 г. на ІV г.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с ограничаването на възстановителния период до посочените от СМЕ 3 месеца, без да се отчита доживотната промяна в начина на живот на пострадалия, при постоянна нужда от спазването на сериозни превантивни мерки за опазване от инфекции. Първият от въпросите е относим към довод за съществено процесуално нарушение на въззивния съд, във връзка със задължението му по чл. 236 ал. 2 ГПК, за мотивиране на решението в съответствие с всички искания и доводи на страната, какъвто довод касационната жалба на ищеца не съдържа. В същата не се сочи несъобразено от съда конкретно обстоятелство или неразгледан, въведен от ищеца аспект за преценка на дължимото обезщетение, а се изразява несъгласие с приетия от съда размер, макар въз основа на правилно и изчерпателно установена фактическа обстановка, вкл. несъгласие с извода на съда, че не се касае за доживотен период на възстановяване, каквото е главното съображение на касатора. Поради това, формулираният като процесуален първи въпрос не удовлетворява изискването за правен - отговорът му е без значение за правния резултат, тъй като настоящата инстанция, съгласно чл. 290 ал. 2 ГПК, е ограничена в произнасянето си до въведените с касационната жалба доводи, а същите касаят единствено приложението на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, в относимост към което е формулиран вторият въпрос. Макар отговорът му да е значим за правния резултат, вторият въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като – в относимото си към конкретния спор съдържание, предпоставено от довода на касатора, че „възстановяването му“ от травмата е невъзможно – не реализира противоречие с цитираната съдебна практика. Последното е обективна последица от нелогичното приравняване от касатора на „възстановяването на здравословното състояние“ на пострадалия, след претърпяно увреждане, с необходимостта от полагане на по-засилена грижа относно опазването му за в б ъ д е щ е / признато и коментирано от въззивния съд, в обосноваване размера на присъденото обезщетение /. В цитираните решения съдът не е обсъждал нуждата от подобна засилена грижа за опазване на здравето, като продължаващ възстановителен период за същото. В решение по гр.д.№ 4417/15 г., неправилно посочено на І г.о., а всъщност постановено от състав на ІV г.о. на ВКС, е разгледан въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на проявена груба небрежност от пострадалия, т.е. въпрос по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. В решението по гр.д. № 5055/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС е констатирано частично доживотно невъзстановяване на двигателни функции на крайниците, като последица от невъзстановимо увреждане на гръбначния стълб. Като цяло, визираните съдебни актове обосновават определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с всички установени по делото релевантни обстоятелства, което въззивният съд е сторил. Същият е отчел посоченото от вещото лице – медик обичайно успешно поемане функциите на слезката от други органи и системи. Ако в конкретния случай това не би се случило, бъдещи / но неустановени към момента / отклонения и аномалии биха обусловили обезщетение при условия на ексцес. По аналогични на преждеизложените съображения, несъстоятелно е позоваването на очевидна неправилност, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, поради неотчетен от съда факт за невъзможно възстановяване на ищеца от увреждането. Загубата на органа е съобразена от съда с единствената, споделена от СМЕ и сигурна към момента последица – засилена превантивна грижа срещу инфекции. Третият въпрос е предпоставен от касационния довод на ищеца, че обезщетението следва да бъде съобразено с инфлационните процеси и за периода следващ момента на увреждането, доколкото и самият въпрос акцентира на невъзможността присъдимата законна лихва да компенсира същите. Въззивният съд не е давал отговор на такъв въпрос, поради което не се явява удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Дори да се приеме противното, не би бил обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – цитираните решения на ВКС не дават отговор на такъв въпрос. В решението по гр.д.№ 1724/2009 г. на ІV г.о., постановено по иск за обезщетяване на неимуществени вреди, основан на ексцес, е разгледан въпроса кога съдът ще съобрази настъпили, след първоначалното определяне на обезщетение за неимуществени вреди, факти и обстоятелства, като конкретният случай касае не възможно в бъдеще, а реално диагностицирано към момента на първоначалното определяне на обезщетението и като такова – сигурно и неизбежно последващо, постепенно влошаване на здравословното състояние на пострадалия. В решение по гр.д.№ 681/2010 г. на І г.о. на ВКС е разгледан напълно чужд на настоящия спор правен въпрос – за изменение основанието на иска, в хипотеза на настъпили след завеждането му значими факти и обстоятелства. В никое от решенията не е определян размер на справедливо обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, съобразно промяна в социално-икономическите условия след момента на увреждането. Значимото в случая е, че не се касае за отказано обезщетение на бъдещи, сигурни вреди, каквито не се доказват и на които не би могло да се приравнят неудобствата от дължимата за в бъдеще, засилена грижа на пострадалия за здравето му. Впрочем, за конкретното съдържание на същата, с оглед формиране на адекватна преценка за тежестта на бъдещото обременяване на ищеца, няма събрани доказателства. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение