Определение № 5076 от 07.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СОЛИС“ ЕООД, чрез адв.П. С. от АК–Пловдив, срещу решение № 1617/20.12.2023г. по в.гр.д.№ 2717/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 3590/04.08.2023г. по гр.д.№ 17914/2021г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени искове на „СОЛИС“ ЕООД против Д. Д. Г., на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.266 и чл.86 ЗЗД, да се признае съществуване на вземане за 7910 лева - остатък от възнаграждение по договор за изработка от 17.09.2019 г., с лихвите за забава от 31.03.2020г. до 04.11.2020г. в размер на 468,01 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14617/2020г. на РС Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 05.11.2020 г., до изплащането на сумата. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че то е очевидно неправилно и са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1/ „Може ли да се приеме като достоверно заключението в съдебно-техническата експертиза, когато огледът на място и констатациите на вещото лице са изложени след период от 2 години и 8 месеца, като се вземе предвид, че в същия обект са извършени СМР, което е оказало влияние върху точното изпълнение на заявените модули?“ 2/ „Може ли да се приеме, че ответникът има качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, без да се извърши служебно обследване по въпроса от страна на решаващия съд, който го тълкува и приема единствено в мотивите на решението си, без да е поставен и обсъждан от страните по делото?“ 3/ „Компетентен ли е съдът без сочени доказателства да прави извод стойността на модулите с дефекти в размер на 10 017 лв.?“ От Д. Д. Г., чрез адв.Г. Н. от АК-Хасково, е подаден писмен отговор в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че страните са обвързани от договор от 17.09.2019 г. за производство и монтаж на ПВЦ-дограма и аксесоари за нея срещу цена от 15 610 лева. Съдът е приел, че авансово плащане на сумата от 7700 лева не се оспорва /за което е съставена фактура от 19.09.2019г./, а разликата до пълния размер на възнаграждението не е изплатена поради множество недостатъци на изработеното, които въпреки направените рекламации не са били отстранени. Съобразявайки заключение на вещо лице за състоянието на поръчаните и монтирани модули, според съда, претенцията е неоснователна, тъй като при изработката има допуснати дефекти и недостатъци, които водят до извод за некачествено изпълнение на възложеното. Според мотивите на решението, ответникът е потребител и липсват доказателства за приемане на работата, поради което предявените искове от изпълнителя са неоснователни. При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, повдигнатите въпроси за достоверността на заключението на съдебно-техническата експертиза, дали ответникът е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и компетентен ли е съдът да определи стойността на модулите с дефекти при некачествено изпълнение на сключения договор не покриват изискванията за обуславящ изхода на делото правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им следва да бъде даден след преценка на събраните доказателства, т.е. имат отношение към правилността на решението, във връзка с доказване на правнорелевантните факти. По своето съдържание въпросите представляват доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не обуславят допускането на касационно обжалване. Отделно от това, въззивният съд е обсъдил изводите на съдебно-техническата експертиза, заедно с останалите гласни доказателства по делото, като е изложил съображения защо приема, че не е изпълнен точно сключеният договор за изработка. Мотивите на съда в обжалваното решение са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с установените по делото факти и го преценява по свое вътрешно убеждение /в същия смисъл решение № 622/04.08.2006 г. на ВКС по гр.д. № 298/2005 г., IV г.о., решение № 108/16.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1814/2009 г., IV г.о./. По отношение на останалите въпроси, отговор се дава в законовите разпоредби на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.162 ГПК, за изискванията, при които се извършва преценката на съда, дали страната е потребител, респ. основателна ли е претенцията, ако липсват достатъчно доказателства за нейния размер. От Д. Д. Г. чрез адв.Г. Н. от АК-Хасково са поискани разноски пред касационната инстанция, но не е представил доказателства за извършването им, поради което съдът не присъжда такива. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение