Определение № 2356 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3233/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №5682/26.03.2025г. на Ю. К., чрез адв. М. З., за изменение на определение №1313/19.03.2025г., постановеното по настоящето дело в частта за разноските. Молителят счита, че присъдените в полза на ответника разноски от 3 300 лв. за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция са прекомерни и следва да се намалят. Твърди, че при определяне на техния размер, касационният съд не е съобразил, че производството по делото е приключило във фазата на селекция на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание, както и обема на извършената от адвоката работа, изразяваща се единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата- Военномедицинска академия, чрез адв. В. С., изразява становище за нейната неоснователност. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимо е и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от Военномедицинска академия разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността да се заяви за първи път възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е именно по реда на чл. 248 ГПК- чрез искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Производството по гр.д. №3233/2024г. е образувано по касационна жалба на Ю. К. срещу решение №2131/11.04.2024г. по в. гр. д. №8876/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №20089829/05.05.2023г. по гр. д. №29035/2017г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Военномедицинска академия иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 24 500 лв., ведно със законната лихва от 06.03.2012г., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени в резултат на неправилно лечение от служители на ответника при оперативни интервенции и болнично лечение на ищеца в периода 06.03.2012г.-30.03.2012г. в Клиниката по неврохирургия на Военномедицинска академия. Ответникът по касация - Военномедицинска академия, чрез адв. М. З., е подал писмен отговор вх. №80864/17.07.2024г., с който е оспорил основателността на касационната жалба и наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като е направил и искане за присъждане на разноските по спора. Ответникът с молба от 10.01.2025г. е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, фактура № [ЕГН]/01.07.2024г. за сумата от 3 300 лв. с ДДС и извлечение по сметка, установяващо извършено плащане на посочената сума по банков път на 01.07.2024г. Производството по гр.д. №3233/2024г. на ВКС, I г.о. е приключило с определение №1313/19.03.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и с което в полза на Военномедицинска академия е присъдена сумата от 3 300 лева с ДДС - разноски за касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. От представените по делото фактура №[ЕГН]/01.07.2024г. и извлечение от банкова сметка, е видно, че ответникът Военномедицинска академия е заплатил адвокатско възнаграждение 3 300 лв. за изготвянето на отговор на касационната жалба на Ю. К. и за процесуално представителство пред ВКС по същата жалба. Като съобрази, че настоящото касационно производство се е развило и приключило в своята селективна фаза с постановяване на определение по чл. 288 ГПК, фактическата и правна сложност на делото и осъществената от пълномощника на ответника по касация дейност, изразяваща се единствено в изготвяне на писмен отговор на подадената касационна жалба и предвид своевременно направеното от молителя възражение, настоящият състав на I г.о. на ВКС намира, че размерът на присъденото в полза на ответника по касационната жалба възнаграждение следва да се намали от 3 300 лв. на 2400.00 лв. с вкл. ДДС. Воден от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение