Определение № 1492 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 371/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Карло Даниели“ АД, чрез назначения му от съда особен представител, против Решение № 722 от 27. 11.2023г. по в.т.д. № 811/2023г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 618 от 11.05.2023г. по т. д. № 1642/2021 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение по иск на Софийска градска прокуратура е прекратено ответното дружество „Карло Даниели“ АД на основание чл. 252, ал.1,т.6 във вр.с т.4 от ТЗ вр. чл.244, ал.1 Т3.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради което се претендира неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и отговорът по които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по направените особени искания в исковата молба и във въззивната жалба ?;

2. Длъжен ли е съдът да направи опит за връчване лично на страна по делото, на която е назначен особен представител, преписи от всички документи, подлежащи на връчване ?;

3. При липса на надлежно връчване на документите, подлежащи на връчване от страна на първоинстанционния съд, то длъжен ли е въззивният съд да връчи всички документи, които не са били връчени до настоящия момент ?;

4. Препраща ли нормата на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ изцяло към чл.252, ал. 1, т. 4 ТЗ, или препраща само и единствено по отношение на реда, по който се прекратява дружеството ?

Ответникът – Софийска градска прокуратура, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди постановеното от Софийски градски съд Решение № 618 от 11.05.2023г. по т. д. № 1642/2021г., Апелативен съд – София е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявен на 02.09.2022г. от Софийска градска прокуратура срещу „Карло Даниели“ АД иск с правно основание чл.252, ал.1, т.6 ТЗ за прекратяване на ответното дружество с аргумента, че броят на членовете на Съвета на директорите на дружеството е спаднал под законоустановения минимум поради заличаването на двама от членовете му – факт, отразен в Търговския регистър на 08.02.2022 г. За безспорни са приети установените и от извършената справка в Търговския регистър обстоятелства, че „Карло Даниели“ АД първоначално е било регистрирано с Решение от 03.02.2006г. по ф.д. № 130/2006г. на Софийския окръжен съд, с капитал 50 000 лв.; Съветът на директорите е бил вписан в състав - К. Д. Й., Р. П. И. и З. С. З., а дружеството е било определено да се представлява от изпълнителния член К. Й.; На 15.05.2010г. било вписано заличаване на К. Й. като представляващ изпълнителен член и за такъв бил вписан Р. И.; На 08.02.2022 г. било вписано заличаване на Р. И. и З. З. като членове на Съвета на директорите, поради едностранно предизвестие по чл.233, ал.5 ТЗ, както и заличаване на Р. И. като представител на дружеството; Със заявление № 20230303114046, подадено от пълномощник на К. Й., било поискано заличаването на К. Й. като член на Съвета на директорите на основание чл.233, ал.5 ТЗ поради изтичането на мандата й; По подаденото заявление на 07.03.2023г. бил постановен отказ поради липсата на редовно връчено уведомление по чл.233, ал.5 ТЗ. Към подадената пред първата инстанция искова молба била приложена молба от К. Й., с която била сезирала Софийски градски прокуратура с искане за упражняване на правомощията по чл.252, ал.1, т.6 ТЗ с довода, че след извършеното на 08.02.2022г. вписване, броят на членовете на Съвета на директорите е спаднал под установения от закона минимум за период повече от 6 месеца.

Въз основа на тези данни, Апелативен съд – София е констатирал, че пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, според която разпоредба, ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т.4. Съдът е приел, че в случая законовите предпоставки за заличаването на „Карло Даниели“ АД са налице, тъй като персоналният състав на членовете на Съвета на директорите му е спаднал под законоустановения минимум за период не по-малък от 6 месеца, тъй като при извършената на 03.02.2006 г. регистрация, „Карло Даниели“ АД е имало тричленен Съвет на директорите, двама от членовете му са били заличени по тяхно искане на 08.02.2022г., като считано от тази дата в Съвета на директорите е останал само един член, което е под законовия минимум от трима членове по чл.244, ал.1 ТЗ. Изложено е също така, че противно на доводите във въззивната жалба препращането към т.4 е само към процесуалния ред за прекратяване, т.е. по иск на прокурора, а не и към основанието по т.4 – преследване на забранени от закона цели. Като е приел за доказани законовите предпоставки на прекратителното основание по чл.252, ал.1,т.6 ТЗ, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на иска.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационен контрол предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първите три въпроса от изложението не са от значение за изхода на спора, поради което не покриват общата предпоставка за искания касационен достъп. Обосновани с поддържаното както във въззивната, така и в касационната жалба оплакване срещу оставеното от първоинстанционния съд без уважение искане на особения представител на ответното дружество за връчване на препис от исковата молба и отговора на исковата молба на адреса на представляваното от него дружеството, с тези въпроси се игнорират както основанието за назначаване на особения представител, което в случая е по реда на чл.29, ал.2 ГПК въз основа на констатацията, че ответното дружество няма представляващ, така и правомощията на същия в качеството му на процесуален представител на същото. Съдът дължи произнасяне по релевантните за производството и изхода от спора искания на страните, каквото очевидно не представлява поддържаното от особения представител на дружество искане в посочения смисъл.

Четвъртият въпрос е предпоставен от несъгласието на касатора с извода на съда за неоснователност на довода във въззивната жалба, че препращането към т.4 на чл.252, ал.1 ТЗ е не само към процесуалния ред за прекратяване, но и към основанието, а именно – ако дружеството преследва забранени от закона цели. В тази връзка решаващият съд е разяснил, че препращането към т.4 е само към процесуалния ред за прекратяване, т.е. по иск на прокурора, а не и към основанието по т.4 – преследване на забранени от закона цели. При тълкуване разпоредбата на чл.252, ал.1,т.6 ТЗ апелативният съд е приел, че ако и основанието по т.4 се прилагаше в хипотезата на т.6, то от последната нямаше да има никакъв смисъл, а всяко прекратяване на това основание щеше да попадне в обхвата на т.4. В т.6 е уредено отделно основание с друг фактически състав, обуславящ потестативно право на прекратяване, различен от този по т.4, а именно: 1. наличие на непълен персонален състав на управителен орган на дружеството – съвет на директорите, управителен или надзорен съвет; 2. спадане на броя на членовете на съвет под минимума на закона, и 3. липсата на попълване в продължение на поне 6 месеца. Освен, че е по правилността на обжалваното въззивно решение и не покрива общото основание на чл.280, ал. ГПК, въпросът не удовлетворява и допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, посочен бланкетно, без обосноваване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК