Определение № 60714 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалби на Г. Д. Н. и на Прокуратура на Република България (ПРБ) срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 260037 от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 15/ 2021 г., с което, след като частично е отменено и частично е потвърдено решение на Хасковски окръжен съд по гр.д.№ 417/ 2020 г., като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на Г. Н. 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 пр.1 НК, за което е оправдан с присъда № 29/ 09.05.2019 г. по НОХД № 583/ 2018 г. на Свиленградски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ищецът Г. Н. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв до 100 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 повдига правните въпроси „Личността на дееца от значение ли е за размера на дължимото обезщетение в резултат на незаконно обвинение?“; „От значение ли е за размера на обезщетението стандарта на живот в страната, съпоставен с факта, че България е част от Европейския съюз. Кое от двете неща е с приоритет – справедливото обезщетяване на накърнените чест и достойнство на отделния човек или възможността на държавата да плати справедливо обезщетение за неимуществените вреди, причинено от упражняването на правнорегламентирана дейност на нейните органи?“; и „От значение ли е за развитието на правото преразглеждането на досегашната практика на ВКС относно справедливия размер на обезщетенията за незаконно обвинение, съпоставени с личността на дееца и конкретните обществено икономически условия в страната?“. Според жалбоподателя тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът ПРБ, без да взема становище по касационната жалба на ищеца, обжалва въззивното решение в частта, в която искът е уважен до размер 35 000 лв. Моли решението в тази част да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат сведени до един общ въпрос в следния смисъл: за задължението на въззивния съд, при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, да обсъди всички конкретно установени обстоятелства по делото и доводите на страните, включително изложените в отговора срещу исковата молба и да изгради правните си изводи по същество на спора след преценка на всички относими и допустими доказателства по делото. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Ищецът Г. Н. оспорва касационната жалба на ответника ПРБ с доводи, че приложените към изложението към жалбата съдебни решения са неотносими към процесния случай. Излага съображения за правилност на обжалвания акт в частта, в която искът е уважен. Съдът намира жалбите за допустими, искането на ищеца за допускане на касационно обжалване за неоснователно, а това на ответника - за основателно. За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че с присъда № 101/ 30.04.2008 г. ищецът бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК, за което не бил реабилитиран. Към 28.01.2009 г., когато му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.2 НК, той работил като стрелочник в ЖП гара Свиленград и обвинението му било повдигнато в това му длъжностно качество. Наказателното производство срещу него продължило единадесет години и завършило с оправдаването му. В резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство ищецът изпитвал страх и притеснение, страхувал се, че ще бъде лишен от свобода. Преди повдигането на обвинение ищецът бил весел, контактен, събирал се с приятели, а след това се затворил ,не общувал с почти никого, сринал се психически. Приятелите му се отдръпнали от него, а в малкия град, в който живеел, населението го коментирало в негативна светлина. Воденото срещу ищеца наказателно производство било широко разгласено в местната преса. Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът бил съкратен от работа за срок от 1 година, а впоследствие възстановен с решение на съда. При тези фактически констатации въззивният съд приел, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, които следвало да бъдат обезщетени от държавата. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът посочил, че ищецът е търпял обичайните вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление, които не се нуждаят от доказване, защото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено наказателно производство. Съобразил и специфичните за ищеца вреди от продължителността на наказателното производство, широката медийна разгласа, негативното отношение на наказателния процес върху семейните и битови отношения на ищеца, загубата на работа за известен период от време в резултат на наказателното производство, тежестта на обвинението и обстоятелството, че то е повдигнато срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице. Съдът намерил, че обезщетение в размер на 35 000 лв би било адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер предявеният иск следвало да бъде уважен. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора - ищец правни въпроси не са обуславящи и по тях касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съдът не е постановил в акта си, че личността на дееца не е от значение при определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени от незаконно обвинение неимуществени вреди, напротив, той е взел предвид личността на ищеца и настъпилите при него изменения в резултат на незаконното обвинение, както в семеен и битов, така и в професионален план. Съдът също така не е посочил, че стандарта на живот в страната не е от значение при определяне размера на обезщетението, нито пък че справедливото обезщетяване на накърнените чест и достойнство е без приоритет пред възможността на държавата да плати справедливо обезщетение за причинените вреди от незаконни действия на свои органи. Що се касае до това, от значение ли е за развитието на правото преразглеждането на досегашната практика на ВКС относно справедливия размер на обезщетенията за незаконно обвинение, то питането по никакъв начин не може да се съотнесе към правните разрешения на въззивния съд и не съставлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Затова по касационната жалба на ищеца не са налице визираните в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационния контрол. Тези предпоставки са налице по поставения от ответника въпрос, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /решение по гр.д.№ 2686/ 2016 г., ІІІ г.о., посочено в изложението на ПРБ по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/. По изложените съображения съдът