Определение № 1068 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2540/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Еранс Холдингс Лимитид“, К. срещу решение № 190 от 18.04.2022 г. по в. т. д. № 703/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 260038 от 04.02.2021 г. по т. д. № 324/2017 г, по предявен от синдика на „Петрол Холдинг“ АД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) сключеното на 05.03.2014 г. между „Еранс Холдингс Лимитид“ и несъстоятелното дружество споразумение, с което „Петрол Холдинг“ АД се задължава в срок от три дни да върне ефективно на „Еранс Холдингс Лимитид“ заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Транс Телеком“ АД в размер на 8 500 000 евро, срещу което „Еранс Холдингс Лимитид“ се задължава да прехвърли обратно на „Петрол Холдинг“ АД собствеността върху 2000 броя акции с номинална стойност 1000 лева всяка, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком“ АД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, предвид неспазването на преклузивния срок за предявяването му по чл. 649, ал. 1 ТЗ, както и поради допуснато грубо нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, изразяващо се в произнасяне по невъведено в исковата молба твърдение за недействителност на атакуваното споразумение. Изложени са подробни оплаквания и за неправилност на акта на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторът счита, че въззивният съд е тълкувал клаузите на процесното споразумение в противоречие с установените в чл. 20 ЗЗД критерии и в резултат на това погрешно е преценил същото като договор за прехвърляне на акции, вместо като обезщетение за вреди за неизпълнение на сключения между страните договор от 16.04.2009 г. Изразява несъгласие и с извода, че са налице предпоставките на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Според него, в случая не е налице имуществено увреждане на масата на несъстоятелността на длъжника, тъй като с процесното споразумение не се извършва разместване на блага, а е налице единствено поемане на задължения, и то от двете страни, които, съгласно чл. 614 ТЗ не се включват в нея (в масата на несъстоятелността се включват само имуществените права). Наред с оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, в касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в лаконичност на мотивите, в липса на произнасяне по някои от възраженията на касатора, в необсъждане на част от доказателствата по делото и в приемане за безспорен между страните фактът, че процесната сделка е възмездна по своя характер, без това да е било отразено в доклада по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, освен на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на същото по съображенията в касационната жалба, но и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „ 1. Какви са предпоставките на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и включва ли се в тях имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание поради реалното изпълнение на атакуваната с него сделка; 2. Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на законовите критерии по чл. 20 ЗЗД и при тълкуване на договорни клаузи, по които има спор между страните относно действителното съдържание, да установи действителната воля на страните при сключването на договора, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването му и поведението на страните; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за основателност на исковата претенция по предаване държането на нает имот и да изложи точни и ясни мотиви по тях; Следва ли при решаване на делото въззивният съд да обсъди всички доказателства, установяващи осъществяването на релевантни за спора факти и обстоятелства в тяхната пълнота, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение по предмета на делото; 4. При изцяло оспорена искова претенция от ответника в първата инстанция, може ли въззивният съд да размести доказателствената тежест, определена по чл. 154 ГПК, по решаващ за спора факт, посочен от ищеца, който не е общоизвестен, не е признат от ответника, съдът не го е приел за ненуждаещ се от доказване, в доклада си по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е дал указания, че фактът подлежи на доказване и допустимо ли е едва във въззивното решение съдът да приеме този факт за безспорен между страните“. Като практика, подкрепяща твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, са посочени, съответно: решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на II т. о., решение № 107 от 14.11.2010 г. по т. д. № 742/2010 г. на I т. о. и решение № 106 от 31.05.2013 г. по т. д. № 388/2012 г. на II т. о. (за първия въпрос); решение № 60079 от 19.01.2022 г. по т. д. № 105/2020 г. на II т. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о., решение № 149 от 30.11.2017 г. по т. д. № 268/2017 г. на I т. о., решение № 44 от 11.03.2022 г. по гр. д. № 2721/2021 г. на IV г.о. (за втория въпрос); решение № 13 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 2906/2021 г. на I г. о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о., решение № 15 от 31.03.2022 г. по т. д. № 406/2021 г. на I т. о. и др. (за въпросите по т. 3); решение № 204 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на I г. о. и решение № 95 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1280/2015 г. на I т. о. (за въпросите по т. 4). Ответникът по касация – „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) – не заявява становище по касационната жалба. Синдикът на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност), както и третото лице-помагач на същия – „Ню Ко З.“ ЕООД, [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени съответно в писмен отговор от 21.07.2022 г. и в писмен отговор от 28.07.2022 г. Не претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: На 16.04.2009 г. между „Петрол Холдинг“ АД и „Еранс Холдингс Лимитид“ е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „Петрол Холдинг“ АД е продал на „Еранс Холдингс Лимитид“ 2000 броя акции, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД, за цена от 8 500 000 евро; На същата дата двете дружества са сключили акционерно споразумение за приемане на бизнес-план за развитие на дружеството, за начина на структуриране на Съвета на директорите и др., а на 16.12.2009 г. са сключили споразумение за уреждане на взаимоотношенията си във връзка с финансирането на дейността на „Транс Телеком” АД; С решение № 621 от 28.03.2012 г. на Софийски градски съд, VI-1 състав по т. д. № 2529/2010 г. „Транс Телеком” АД е обявено в несъстоятелност, а с решение № 891 от 02.06.2015 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър. С решение № 482 от 07.03.2013 г. на Софийски градски съд, VI-8 състав по т. д. № 4936/2011 г. „Петрол Холдинг“ АД е осъдено да заплати на „Еранс Холдингс Лимитид“, на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, сумата 6 267 250.46 евро – обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени от „Еранс Холдингс Лимитид“ загуби след отнемането от КРС на разрешенията на „Транс Телеком” АД за осъществяване на далекосъобщителна дейност в резултат от неизпълнение на задължението на „Петрол Холдинг“ АД да осигури финансиране на дружеството в размер на 5 млн. евро. На 05.03.2014 г. между „Петрол Холдинг“ АД и „Еранс Холдингс Лимитид“ е сключено споразумение, с което „Петрол Холдинг“ АД се е задължил да върне ефективно на „Еранс Холдингс Лимитид“ заплатената продажна цена за акциите от капитала на „Транс Телеком” АД в размер на 8 500 000 евро, а „Еранс Холдингс Лимитид“ – да му прехвърли обратно собствеността върху 2000 броя акции, представляващи 50 % от акционерния капитал на „Транс Телеком” АД, чрез подписване на джиро на гърба на временното удостоверение, материализиращо правото на собственост върху акциите. В споразумението е посочено, че: при водене на преговорите и сключването на договора за продажба на акции от 16.04.2009г. „Петрол Холдинг“ АД е предоставил на купувача „Еранс Холдингс Лимитид“ непълна и неточна финансова информация относно състоянието на „Транс Телеком” АД, която ако беше предоставена своевременно на купувача, последният нямаше да извърши инвестицията в придобиването на акциите; в резултат на тежкото финансово състояние на „Транс Телеком” АД към момента на продажбата и последващото неизпълнение на ангажиментите за предоставяне на последващо финансиране, поети от „Петрол Холдинг“ АД, „Транс Телеком” АД е обявено в несъстоятелност и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото му; „Петрол Холдинг“ АД признава, че „Еранс Холдингс Лимитид“ трябва да бъде компенсиран справедливо за направената от него инвестиция за придобиване на 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД. С решение № 314 от 25.10.2016 г. по т. д. № 83/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, по подадена молбата от 19.03.2014 г., е открито производство по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г. За да отмени първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд и да уважи предявения от синдика на „Петрол Холдинг“ АД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на същото дружество сключеното между страните споразумение от 05.03.2014 г., въззивният съд е преценил, че са осъществени всички предпоставки, визирани в посочената разпоредба: атакуваното споразумение е възмездна сделка; налице е значителна нееквивалентност между „даденото“ и „полученото“ по него – поето е задължение за плащане на сума от 8 500 000 евро при насрещно задължение за обратно прехвърляне на акции, чиято пазарна стойност е отрицателна; сделката е извършена в срока по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – двугодишен преди датата на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност (19.03.2014 г.), но не по-рано от датата на неплатежоспособността (31.12.2011 г.). Съдебният състав не е споделил становището на първата инстанция, че сключеното между страните споразумение няма характер на договор за прехвърляне на акции, като се е позовал на ясно посочените в него престации: „Петрол Холдинг“ АД – да върне на „Еранс Холдингс Лимитид“ сумата 8 500 000 евро, а „Еранс Холдингс Лимитид“ – да му прехвърли обратно собствеността на 2000 акции, представляващи 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД. Според него, така уговорените престации изключват хипотезата да е уговорено обезщетение по чл. 8 от договора от 16.04.2009 г., предвиждащ отговорност на продавача „Петрол Холдинг“ АД за вреди, настъпили за купувача „Еранс Холдингс Лимитид“ от предоставянето на невярна, изцяло или отчасти, декларация и/или гаранция, тъй като ако е уговорено обезщетение за настъпили вреди, то следва да е посочено конкретното неизпълнение от страна на продавача и какви по природа и по размер са вредите, каквато конкретика в споразумението липсва. Като декларативно и несъдържащо конкретни данни за това, какви вреди се претендират от „Еранс Холдингс Лимитид“, съответно се признават от „Петрол Холдинг“ АД, в какво се изразяват същите и какъв е размерът им, е преценил и заявеното в споразумението, че „Еранс Холдингс Лимитид“ следва да бъде справедливо компенсиран за направената от него инвестиция за придобиване на 50 % от капитала на „Транс Телеком” АД. С оглед извода, че с процесното споразумение се договаря обезщетение за вреди, като ирелевантни за спора са преценени доводите, че със съдебното решение по т. д. № 4936/11 г. на Софийски градски съд е присъдено обезщетение за неизпълнение на друго споразумение – това от 16.12.09 г., сключено между страните в качеството им на акционери в „Транс Телеком” АД. Въззивният съд не е споделил и становището, че с процесната сделка страните са поели само задължения и поради това същата не води до намаляване на масата на несъстоятелността. Приел е, че е налице разместване на имуществени права между тях, доколкото срещу поетото задължение да плати сума от 8 500 000 евро „Петрол Холдинг“ АД получава обратно собствеността на 2000 бр. акции от капитала на „Транс Телеком” АД. Съпоставяйки престациите на двете страни към момента на извършване на сделката, решаващият състав е стигнал до извода за очевидната им нееквивалентност поради това, че пазарната стойност на получаваните обратно акции е минус 6 250 287 евро. Като ирелевантно в тази връзка е счел обстоятелството, че още към момента на първоначалното им прехвърляне – 16.04.2009 г. – акциите са били с отрицателна величина (минус 3 297 577 евро), доколкото за съпоставката между „дадено“ и „получено“ по смисъла на чл. 647, ал. 1,т. 3 ТЗ е меродавно съотношението между тях към момента на извършване на възмездната сделка. Не е споделил и становището, че не е налице имуществено увреждане на масата на несъстоятелността, като е посочил, че заплащането на поети парични задължения неминуемо води до намаляване на имуществените права, включени в масата на несъстоятелността. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не е налице твърдяната от касатора недопустимост на въззивното решение поради неспазване на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ (в действащата към подаване на исковата молба редакция – ДВ, бр. 20/2013 г.). С оглед датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД – 25.10.2016 г., този срок изтича на 25.10.2017 г. Подаването на исковата молба на посочената дата, т. е. в последния ден на срока, е удостоверено изрично в горния десен ъгъл над поставения в регистратурата на съда печат с вх. № 13447, дата и час на получаването й – 26.10.2017 г., 9.34 ч., с отбелязването „ 25.10.2017 г. по куриер“. Само по себе си, удостоверяването, извършено от приелия пратката съдебен служител, е напълно достатъчно, за да се приеме, че исковата молба е подадена именно на датата 25.10.2017 г. Отделно от това, този факт се потвърждава и от събраните доказателства. По-конкретно: От представеното от синдика на „Петрол Холдинг“ АД копие на искова молба вх. 13447, по която е образувано настоящото т. д. № 324/2017 г., е видно, че върху него е залепен стикер на куриерска служба „Еконт Експрес“ с № 577078. Към копието е прикрепена обратна разписка с баркод №[ЕИК] по пратка №[ЕИК], удостоверяваща връчване на книжа на служител на Старозагорски окръжен съд на датата 26.102017 г. в 9.34 ч. В изпратеното от куриерската служба писмо вх. № 4807/05.04.2019 г. е посочено, че в електронната база данни на службата не е открита пратка с товарителница № 577078, но е потвърдено, че пратка с товарителница №[ЕИК] е изпратена от името на С. С. Г., чрез упълномощено лице Л. Г., на датата 25.10.2017 г. и е получена в регистратурата на Окръжен съд - Стара Загора от лицето В. Д. на дата 26.10.2017 г. в 09.34 ч., като обратната разписка е върната на подателя на пратката. Освен копие на искова молба вх. 13447, в съдебно заседание на 10.06.2019 г. синдикът на „Петрол Холдинг“ АД е представил за констатация оригиналите на приетите по делото копия на други три искови молби, по които са образувани дела в Старозагорски окръжен съд: искова молба вх. № 13448 с поставен стикер на куриерска служба „Еконт Експрес“ с № 5777080 и прикрепена обратна разписка с баркод №[ЕИК] по пратка №[ЕИК], удостоверяваща връчване на книжа на служител на Старозагорски окръжен съд на датата 26.10.2017г. в 9.35 ч.; искова молба вх. № 13449 с поставен стикер на куриерска служба „Еконт Експрес“ с № 5777074 и прикрепена обратна разписка с баркод №[ЕИК] по пратка №[ЕИК], удостоверяваща връчване на книжа на служител на Старозагорски окръжен съд на датата 26.10.2017 г. в 9.35 ч. и искова молба вх. № 13446 с поставен стикер на куриерска служба „Еконт Експрес“ с № 5777077 и прикрепена обратна разписка с баркод №[ЕИК] по пратка №[ЕИК], удостоверяваща връчване на книжа на служител на Старозагорски окръжен съд на датата 26.10.2017 г. в 9.35 ч. В същото заседание са приети и служебно заверени от куриерска служба „Еконт Експрес“ четири комплекта документи по четири пратки с номера[ЕИК],[ЕИК],[ЕИК] и[ЕИК] с получател – Старозагорски окръжен съд, както и извлечения от системата за подаване на пратки на службата, удостоверяващи подаването на документи от лицето С. Г. и/или Л. Г. на 25.10.2017 г. в часовия интервал от 18.30 до 18.50 ч. Посочените доказателства налагат категоричния извод, че исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е подадена на 25.10.2017 г. Независимо, че в издадените от куриерската служба документи не е отразено конкретно съдържанието на предадените пратки, фактът, че това са именно подадените от синдика на „Петрол Холдинг“ АД четири искови молби, в т. ч. и процесната искова молба, следва да се счете за установен от съвпадащите данни за датата и часа (26.10.2017 г., 9.34 и 9.35ч.), съдържащи се в издадените от „Еконт Експрес“ разписки, от една страна, и приетите по делото копия на четири искови молби с поставен върху всяка от тях стикер на куриерската служба и печат на съда с вх. №, дата и час на постъпване, от друга страна. След като от разписките се установява безспорно, че документите, предадени на куриерската служба на 25.10.2017 г. от лицето С. Г./Л. Г., са доставени в Старозагорски окръжен съд на 26.10.2017 г. и при липсата на твърдение, че на тази дата посочените лица са предали и други документи за доставка до същия съд, логичният извод е, че са предадени и съответно доставени именно приетите по делото четири искови молби, в т. ч. и процесната искова молба, по която е образувано настоящото дело. Що се отнася до обстоятелството, че в електронната база данни на куриерската служба не е открита пратка с товарителница № 577078, който номер се съдържа в поставения стикер върху представеното от ищеца копие на процесната искова молба, същото е ирелевантно. Каквото и да е значението на този стикер (по делото липсва информация), във всички случаи, вписаният в него номер не е на пратката, тъй като номерът на пратката е посочен ясно и недвусмислено в разписката за получаването и предаването на документите. Изцяло неоснователно е и възражението на касатора, че представеното от ищеца копие на исковата молба не е подписано от него. От съществено значение за спора във връзка със спазването на преклузивния срок са само данните, отразени върху първата страница на копието от исковата молба, като верността на същите не е обусловена от това, дали копието е подписано или не. Друг е въпросът, че подобно изискване не е поставено и в процесуалния закон, а то би било и нелогично, доколкото получаването на копие от исковата молба от самия ищец е необходимо единствено с оглед удостоверяване върху него на значими за страната обстоятелства, каквато е датата и начина на постъпването й в съда. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че искът е предявен в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ и следователно постановеното по него решение е допустимо. На второ място, не може да бъде споделено становището на касатора за недопустимост на обжалвания акт и поради нарушение на диспозитивното начало в процеса, изразяващо се в произнасянето по невъведени своевременно с исковата молба основания на предявения иск, а именно – за правната квалификация и характера на атакуваното споразумение от 05.03.2014 г. Относими към основанието на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. ал. 1, т. 3 ТЗ са твърденията в исковата молба за значителна неравностойност на уговорените между страните престации по това споразумение. Именно по тези твърдения се е произнесъл въззивният съд. Посочването на правния характер на атакуваното споразумение не е част от основанието на иска, а е израз на същинската правораздавателна дейност на съда. Съдът е длъжен да квалифицира спорното правоотношение с оглед породените от него права и задължения, без да е обвързан от евентуално посочената от самия ищец правна квалификация. Касационният контрол не може да бъде допуснат и по поставените от касатора въпроси. Първият от въпросите, касаещ предпоставките на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и това, дали имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността е част от тях, отговаря на общото изискване да е обуславящ за изхода на конкретното дело. По отношение на същия обаче не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, а напротив – именно в съответствие с нея (решение № 224 от 18.12.2017г. по т. д. № 513/2017 г. на II т. о.) е мотивирал основателността на иска с наличието на имуществено увреждане на масата на несъстоятелността, като е приел, че същата се накърнява с поемането на задължение за заплащане на сумата 8 500 000 евро, срещу което несъстоятелното дружество получава акции с отрицателна стойност. Липсва противоречие и с останалите две посочени решения на ВКС, доколкото решаващият състав е извършил дължимата конкретна преценка за това, дали неравностойността на престациите е значителна, като е изложил съображения за този свой извод – счел е, че двете престации са очевидно нееквивалентни, тъй като пазарната стойност на получаваните обратно акции е минус 6 250 287 евро. Вторият материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД, не може да бъде преценен като значим за изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд не е тълкувал „договорни клаузи, по които има спор между страните относно действителното съдържание“, а въз основа на уговорките в процесното споразумение е определил правната му характеристика като договор за прехвърляне на акции, с която именно касаторът изразява несъгласие. Следователно, не се касае за спор относно съдържанието на договорните клаузи, а за спор относно квалификацията на правоотношението въз основа на договорните клаузи. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по процесуалноправните въпроси, включени в т. 3. Следва да се посочи, че първият от тези въпроси е поставен във връзка с „претенция по предаване държането на нает имот“, каквато настоящата претенция не е. Останалите два въпроса не са разрешени в противоречие с практиката на касационната инстанция (задължителна и казуална), подробно цитирана от касатора. Тази практика касае фактите и доказателствата, които имат значение за решаване на спора. Преценката обаче за това, кои са релевантните за спора факти и кои са допустимите и относими за установяването им доказателства, е в изключителната компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Правилността на тази преценка може да бъде проверявана единствено при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Що се отнася до твърдението, че съдът не се е произнесъл по възражението на дружеството-касатор за невалидност на процесното споразумение, същото не кореспондира с данните по делото. Видно от отговора на исковата молба, подобно възражение не само не е заявено, а точно обратното – на стр. 9 се съдържа твърдение, че споразумението „е валидно и действително“. Последният процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Въпросът е поставен с оглед тезата на касатора, че едва във въззивното решение съдът е счел за безспорен между страните възмездният характер на процесното споразумение, без този факт да е общоизвестен, да е признат от ответника или да е приет в доклада по чл. 146 ГПК за ненуждаещ се от доказване. Преди всичко следва да се посочи, че преценката на съдебния състав, дали и двете страни споделят едно и също становище относно възмездността на споразумението, не представлява „решаващ за спора факт“ и следователно правилата относно доказателствената тежест в случая са неприложими. Отделно от това, съдържащото се във въпроса твърдение, че ответникът (сега касатор) не е признал възмездния характер на сделката, не съответства на заявената от самия него позиция. Както в отговора на въззивната жалба (стр. 9), така и в депозираната по делото писмена защита (стр. 7), е изразено ясното и недвусмислено становище на „Еранс Холдингс Лимитид, че атакуваната сделка е с възмезден характер. Ето защо, не може да се счете, че по отношение на посочения въпрос е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид липсата на заявено искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация, дължимостта на същите не се обсъжда. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК