Определение № 621 от 04.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4500/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Д. – Д“ К. – С., подадена чрез адв. С. Г., против решение № 550/05.05.2017 г. по възз.гр.д. № 436/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 412/09.12.2016 г. по гр.д. № 615/2015 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което кооперацията е осъдена да заплати на С. Р. Т. и Р. С. И. на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 8 768 лв., равняваща се на сбора от направените разходи за закупуване на посадъчен материал – 5 850 лв. и разходите за създаване на насажденията – 2 918 лв. и представляваща обезщетение за имуществени вреди при извършено на 15.04.2015 г. от служител на [фирма] въздушно пръскане с хербицид „А. 60 ВГ“, вследствие на което са били унищожени 6 500 бр. разсад с маслодайна роза в поземлен имот с идентификатор № 68080.56.135, находящ се в [населено място], м. „.Г.“, с площ от 24 400 кв.м., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 19.06.2015 г.,до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. „Следва ли когато за определена категория претърпени загуби и пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане законодателно с нормативен акт са определени методика, принципи и критерии за оценка, въззивният съд да основе потвърдителното си решение чрез позоваване на експертиза, която по никакъв начин не е основала заключението си на посочения нормативен акт, като напротив – позовала се е на частна експертиза, несъбрана по надлежния ред, както и на експертна справка в предварителна полицейска проверка, които също от своя страна са игнорирали приложимия нормативен ред?“ и 2. „При установяване на причинно-следствена връзка между твърдяни действия и вредоносен резултат следва ли да бъдат спазвани определените нормативен ред и правила и в частност: при вземане на проби от твърдяни за засегнати от хербицид трайни насаждения, кои лица могат да ги вземат, какви документи и скици на точки от пробовземането съставят, каква е представителността на вземането на пробите, запечатването им, какъв е броят, тежестта и обема на всяка една от пробите, съхранението им, пренасянето им, изследването от каква лаборатория следва да се извърши?“. Позовава се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на първия въпрок,като сочи решение № 297/09.02.2016 г. по гр.д. № 1202/2015 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 456/25.07.2013 г. по възз.гр.д. № 32/2013 г. по описа на ОС – Плевен, решение № 436/08.12.2014 г. по гр.д. № 440/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, решение № 19/10.01.2014 г. по възз.гр.д. № 575/2013 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. По отношение на вторият въпрос се позовава на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация – С. Р. Т. и Р. С. И. са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адв. А. Ц., в който са изразили становище за липса на основания за допускане на касационна проверка. По същество се излагат доводи, че жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Третото лице помагач – [фирма] не е изразило становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е извършил обоснована преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и е достигнал до собствени фактически и правни изводи. Приел е за безспорно установено увреждането на розовите насаждение на ищците, разположени в съседство на житните посеви на ответната кооперация, вследствие на пръскането с неблагоприятен хербицид „А. 60 ВГ” за растението маслодайна роза. Пръскането е осъществено от служител на третото лице помагач – [фирма] по поръчка на ответника К. „Д. – Д“. П. поведение на кооперацията, основало претенцията на С. Р. Т. и Р. С. И., се изразява в неспазване изискванията на Закона за защита на растенията и Наредба № 104/22.08.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употреба на продукти за растителна защита, които задължават земеделските производители да прилагат препарати за растителна защита по начин, който не допуска увреждането на други растения и растителни продукти в съответствие с принципите на добрата растителнозащитна практика. Този извод е направен като е счетено за неотносимо обстоятелството относно нарушаването на забраната за въздушно третиране. При позоваване на писмените доказателства и кредитиране с доверие заключението на агро-техническата експертиза, съдът е счел, че от събраните доказателства се установяват настъпилите вреди и причинно-следствената връзка. Подробно са разгледани оплакванията на въззивника К. ‚Д. – Д“ във връзка с вземането и изследването на пробите от увредените растения. Посочил е, че действията по вземане на пробите са извършени от компетентни органи на БАХБ при спазване на законовите им правомощия, а вземането на контролна проба се извършва само по преценка на инспектора. По отношение на непригодността на извършилата проверката лаборатория Окръжен съд – Пловдив е посочил, че от представените доказателства се установява същата да е акредитирана и като такава има право да изследва взетите проби. Изрично е отчетено, че изискването пробите да се изследват в ЦЛХИК, предвидено в чл. 46, ал. 3 от Наредба № 104/28.02.2006 г., е неприложимо на основание § 5 ПЗР ЗЗР, тъй като противоречи на чл. 120, ал. 5 ЗЗР. Що се отнася до акредитацията на извършилата проверка лаборатория, съдът е посочил, че липсата на действащ договор, който да урежда търговските отношения между БАХБ и външната лаборатория, не е относимо обстоятелство. Подробно са анализирани гласните доказателства при прилагане на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Съдът е приел, че след пръскането в съседния имот насажденията на ищците от рози били сериозно засегнати. Точният размер на претърпените имуществени вреди е установил от приетото по делото заключение на вещото лице. Като е съобразил изложените обстоятелства, за които е изготвил обосновани мотиви, съдът е достигнал до окончателен извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на гражданската отговорност за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обоснове с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Поставените от касатора въпроси не се отнасят до конкретни правни изводи на съда, обусловили решаващата му воля, а по същество оспорват самите решаващи мотиви като неправилни и необосновани. Първият въпрос се отнася до определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди върху насажденията на ищеца, вследствие на противоправното поведение на ответната кооперация. Съдът е съобразил данните от показанията на свидетелите и е кредитирал с доверие изслушаната съдебна експертиза. Оспорването на формирането на вътрешното убеждение на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Изразеното несъгласие с правните и фактически изводи представлява оплакване срещу правилността на решението – касационно основание, но не и основание за допускане на касационно обжалване, предвид изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал 1 ГПК. В случай че у страната е възникнало съмнение относно правилността на заключението на вещото лице, тя е могла да поиска повторно заключение. Освен това за да се произнесе въззивната инстанция е направила обоснована преценка на всички доказателства. Процесуалният закон е предвидил механизъм за защита на правата на страните в процеса, но от решаващата воля на съда зависи кои от събраните доказателства да кредитира с доверие и кои не, като във всеки случай дължи мотиви. Вторият въпрос е относно установяването на причинната връзка между осъщественото противоправно поведение и нанесените материални щети. Така зададен той касае приложението на закона и изисква от настоящия състав да даде отговор на поставени питания във връзка с установяването на правопораждащите факти. За да се произнесе въззивният съд е достигнал до заключение за достоверност на вземането на пробите и изследването им, посочил е ясно кои са компетентните органи и защо е допустимо акредитирана лаборатория да ги изследва. Чрез така поставените питания касаторът цели единствено да получи различно правно разрешение във връзка с основателността на претенцията на ищците, поради което той също не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на поставен въпрос, който да отговаря на изискванията за общото основание е достатъчна, за да не се разглежда наличието на допълнителни предпоставки за това. С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати направените и доказани разноски за настоящата инстанция от ответниците по касация в размер на 830 /осемстотин и тридесет/лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.