Определение № 340 от 14.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1100/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Консервинвест“ ООД, [населено място], общ. Първомай, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 379 от 07.02.2020 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д. № 315/2020 г. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството, подадена срещу определение № 6129 от 13.11.2019 г. по т.д. № 712/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 22 състав, с което съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 1270/2019 г. по описа на ВКС, I т.о. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение и се претендира неговата отмяна. За допускане на обжалваното определение до касационна проверка жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че разпоредбата на § 8, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗМГО (обн. в ДВ, бр. № 61 от 24.07.2018 г.) е императивна процесуалноправна норма, която има незабавно действие и намира приложение по отношение на всички висящи производства, без да е необходимо на нормата да бъде придадено изрично обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА. Поради това счита, че преюдициалното производство е недопустимо и е следвало да бъде прекратено поради наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, като на това основание намира, че и настоящото производство е следвало да бъде прекратено, а не спряно до приключване на преюдициалното. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се доразвиват оплакванията в частната касационна жалба, с позоваване и на чл. 280, ал. 2 ГПК. Против жалбата е постъпил писмен отговор от „Булконс Първомай“ ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник. В него се излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, доколкото частният касатор не е формулирал конкретни правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по същество – за неоснователност на жалбата поради постановен от въззивния съд валиден, допустим и правилен съдебен акт. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 1270/2019 г. по описа на ВКС, съставът на Софийския апелативен съд от фактическа страна е приел, че същото е образувано по искова молба на „Булконс Първомай“ ООД срещу „Консервинвест“ ООД по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 287 566.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдено обезщетение в размер на 636 284.16 лв. Искът за лихвата е бил предявен, след като в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист за главницата въз основа на осъдително въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено на 28.02.2019 г. по т. дело № 2146/2018 г. Това решение е било обжалвано с касационна жалба пред ВКС от „Консервинвест“ ООД, като е образувано т.д. № 1270/2019 г. При извършена служебна справка въззивният съдебен състав е установил, че касационното производство не е приключило и съществува теоретична възможност ВКС да отмени въззивното решение и да отхвърли иска за главницата, след което основателността на претенцията за лихва би следвало да бъде преценявана от първоинстанционния съд. При тези данни, въззивният съд е намерил, че е налице връзка на преюдициалност между спора, висящ пред ВКС, и настоящия, поради което и преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е правилна. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, както и с оглед указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според тях, основанията по чл. 281 ГПК са различни от основанията по чл. 280 ГПК, релевантни за фазата по допускане на касационно обжалване. Касационният съд няма правомощия да извежда сам правния въпрос, който следва да е изрично, конкретно и ясно посочен в изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби е достатъчно основание, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания въззивен акт в посочената хипотеза. Оплакванията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представляващи основания по чл. 281 ГПК, са изцяло относими към преюдициалното исково производство досежно главницата, поради което не могат да се квалифицират като пороци на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение