Определение № 80 от 20.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4818/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№13316/25.9.2016 г., подадена адвокат М. П. – процесуален представител на ищеца И. П. И. от [населено място], против решение №III-87/21.8.2017 г. по гр.д.№1012/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., III-ти въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение на първата инстанция в частите, с които са отхвърлени исковете на И. П. И. против В. ф. ***** – Б., сумите, над уважените от въззивната инстанция. В изложението на касационния жалбоподател по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора правни въпроси са свързани с това – в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение. Позовава се на задължителна съдебна практика, която представя. Тези въпроси се явяват обуславящи изхода на делото и са свързани с образуваното тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с констатирана противоречива практика по тях на състави на ВКС по чл. 290 ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика по тези въпроси. Предвид наличието на образувано тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС по посочените правни въпроси, настоящото производство следва да бъде спряно във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1/19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, до постановяване на решение по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.7, във връзка с чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.