Определение № 105 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 257/2021 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Б. И. И., чрез адв. П. Н. срещу определение № 263824/05.11.2020 г. по ч.гр.дело № 10095/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. И., чрез адв.П.Н. срещу определение № 134750/29.06.2020 г. по гр.дело № 50875/2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която производството е прекратено по предявените искове от Б. И. И. срещу първия ответник Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ и делото в тази част е изпратено по подсъдност на Административен съд София град. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за разглеждане на предявените искове срещу ответниците СДВР и „Център за градска мобилност” ЕАД [населено място]. Частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274,ал.4,вр.чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Съгласно посочените разпоредби не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящият случай ищецът е предявил срещу Столична дирекция на вътрешните работи обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от налагането на принудителна административна мярка – принудително преместване на управлявания от ищеца автомобил марка „Д.”, модел”Д.”, модификация „Ц.”, с рег. /№/на 21.09.2018 г. в [населено място]. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е за сумата 294 лв., от която сумата 84 лв., платена такса за принудително преместване и престой на сп. паркинг, 10 лв. заплатена сума за таксиметров превоз до наказателния паркинг, за сумата 200 лв. разходи за заплащане на адвокатски хонорар за консултация и предоставени юридически услуги. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е за сумата 400 лв. Предявени са и искове по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху всяка от сумите, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди до предявяване на исковата молба, като всяка от сумите е под 5000 лв. Съдът съобразява, че цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. и на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК решението по делото не подлежи на касационно обжалване. Поради това не подлежи на касационно обжалване и определението за прекратяване на производството пред гражданския съд и изпращане на делото по подсъдност на административен съд. Като взема предвид изложеното съдът приема, че подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение